Определение № 562 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4173/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Д. и Р. К. Д., чрез адв. Н. Д., срещу определение № 2284 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 1382/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4089/28.07.2022 г. по гр. д. № 1850/2022 г. на Районен съд – Бургас за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на Й. И. К. да преустанови нарушението на владението върху сервитут– право на преминаване и пашуване на собствените на ищците овце върху имоти с идентификатори *** и ***, находящи се в местността „Високата нива“ в землището на [населено място], и за предаване на владението върху част от процесните имоти. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „При наличие на висящо предходно производство по чл. 76, изр. първо ЗС, по което касаторът е ответник, има ли право същият да предяви иска по чл. 76, изр. второ ЗС, вр. с чл. 75 3C- срещу държателя, който въз основа на предварително изпълнение на решението на първоинстанционния съд му е нарушил владението?“; 2. „Има ли значение за допустимостта на иска по чл. 76, изр. второ ЗС, вр. с чл. 75 ЗС начина, по който ищецът по иск по чл. 76, изр. първо ЗС е нарушил владението - в случая със съдебно решение на което е допуснато предварително изпълнение или иска по чл. 76, изр. второ от ЗС, вр. с чл. 75 ЗС е специален спрямо държателя и владелеца по чл.76, изр. първо ЗC и може да бъде предявен независимо че те са отнели владението чрез предварително изпълнение на съдебно решение?“; 3. „Възможността да се получи обратен изпълнителен лист пречка ли е за защита на владението чрез иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС?“. Не е постъпил отговор в срок от ответника по касационната жалба Й. И. К.. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд констатирал, че с решение № 260845/10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 7252/2020 г. на Районен съд – Бургас жалбоподателите били осъдени на основание чл. 76 ЗС да предадат на Й. И. К. държането върху процесните поземлени имоти, нарушено чрез действия, изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на около 500 броя животни и селскостопански вещи към 01.10.2020 г. Решението било изпълнено от ЧСИ И. Б. на 29.09.2021 г. Констатирано е още, че така постановеното решение било отменено с решение № 74/25.01.2022 г. по гр. д. № 1619/2021 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, в която жалбоподателите са осъдени да предадат държането върху поземлените имоти, което било обжалвано пред ВКС и не е влязло в сила. В исковата молба, въз основа на която е образувано прекратеното производство, ищците са изложили твърдения, че с предаването на имотите от съдебния изпълнител, се отнема владението им върху сервитута, който те са установили – с овцете си да преминават и същите да пашуват в имоти с идентификатори *** и ***. Посочили са, че през 1994 г. са закупили овчарско жилище с кошара от Ликвидационния съвет на ТКЗС, намиращи се в описаните имоти. В същите пасат ежедневно отглежданите от тях животни. Върху част от тези имоти те са упражнявали фактическа власт, а върху останалата част са осъществявали сервитут – преминаване и пашуване на овцете. Извършеният въвод във владение е незаконен. Районният съд е приел, че с исковете по чл. 75 ЗС по същество се иска връщане в полза на ищците на владението върху имотите, които са им отнети по силата на съдебното решение по гр. дело № 7252/2020 г. Съдът e счел исковете за недопустими, тъй като с тях се цели ревизия на съдебен акт, който не е влязъл в сила. С оглед на изложеното, въпросът дали държането на Й. К. върху имотите е било отнето с насилие или скрит начин не е разрешен с окончателен акт на съда. В обобщение е обосновал извод, че не е допустимо ищците да предявяват нов иск за нарушено владение, докато не се изясни въпросът подлежи ли на възстановяване фактическата власт на ищеца по гр. д. № 7252/2020 г. на РС – Бургас. Исковете на настоящите жалбоподатели като преждевременно предявени се явяват недопустими. Въззивният съд е изложил съображения, че предаването на фактическата власт е осъществено в изпълнение на съдебно решение, което подлежи на предварително изпълнение. Поради това, изводът на районния съд, че с предявяването на исковете в настоящото производство, ищците правят опит за ревизия на изпълнения съдебен акт, е правилен. След стабилизиране на въззивното решение същите ще могат да се снабдят с обратен изпълнителен лист за възстановяване на фактическото положение. При евентуална отмяна на въззивното решение, предварителното изпълнение не би накърнило правата им. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият поставен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не се установява наличието на допълнителната предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая касаторите не обосновават по какъв начин поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от наличието на висящо производство по искове по чл. 76 ЗС за възстановяване на фактическата власт върху процесните имоти, по които настоящите жалбоподатели са ответници. Същите са обусловени от необходимостта това производство, в което ще бъде разрешен въпросът за възстановяване на фактическата власт в полза на ответника в настоящия процес, да приключи с окончателен съдебен акт, а не от осъщественото по силата на закона предварително изпълнение на невлязлото в сила решение. Вторият поставен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими по изложените по-горе съображения, като не е обсъждал наличието на нарушено владение или начина на извършване на нарушението /включително със съдействието на съдебния изпълнител/. Следователно така поставеният въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като какъвто и отговор да се даде на същия, не би се стигнало до друг краен резултат по спора. Последният въпрос също не е обуславящ за изхода на делото, доколкото не е налице описаната от касаторите хипотеза. Видно от изясненото по-горе, въззивният съд е приел, че предявените от жалбоподателите искове са недопустими, но не поради възможността същите да се снабдят с обратен изпълнителен лист. Това допълнително съображение също е изложено с оглед необходимостта да бъде стабилизирано въззивното решение. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане до касация, не следва да се изследва наличието на посочената от касаторите допълнителна такава. В обобщение и на основание гореизложеното, не следва да бъде допускано касационно обжалване на обжалваното въззивно определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,