Определение № 232 от 26.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1008/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Х. срещу решение №260117/22.12.2020г., постановено по в.т.д. №529/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, имаща характер на определение, с което - след отмяна на определение №260434/21.08.2020г. по т.д. №1653/2020г. на Варненски окръжен съд, Х. Х. е осъдена на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД сумата 6 283лв. – разноски по делото пред първата инстанция, както и сумата 15 лв. – заплатена от дружеството държавна такса по въззивната частна жалба. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че искането на ответното дружество за присъждане на разноски пред първата инстанция с оглед частичното прекратяване на производството е направено в срок, съобразно представен на 26.05.2020г. списък по чл.80 ГПК. Сочи се, че производството пред Варненски ОС по отношение на частта му, за която е направен отказ от иска, е прекратено с определение от 26.05.2020г., след което спорът е останал висящ единствено за останалата част от претенцията. Според касаторката съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК присъждането на разноски по чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответното дружество е следвало да бъде направено с определението от 26.05.2020г., респективно – въз основа на молба за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК в едномесечен срок от влизането му в сила. Отделно се оспорва извода на въззивния съд, че няма законово изискване ответникът да сочи каква част от разноските се претендират поради частичното прекратяване на производството и каква част се претендират съобразно направеното искане за разноски при отхвърляне на исковата претенция. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като направените от ответника пред първата инстанция разноски да останат в негова тежест. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Извън твърдението за очевидна неправилност на атакувания акт (т.6 от изложението), в изложението са формулирани пет правни въпроса ( т.1 до т.5), без по отношение на тези въпроси да е направено разграничение на поддържаните допълнителни селективни критерии за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касация, тъй като от една страна нито един от петте въпроса не е обуславящ за изхода на конкретния спор, а от друга – въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС, задължителната практика на ВС, актове на КС или на СЕС. Излагат се подробни съображения за неоснователността на частната касационна жалба по съществото на спора. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение, в частта му, с която въззивният състав от Варненски апелативен съд се е произнесъл по частната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, е отменено определение №260434/21.08.2020г. по т.д. №1653/2020г. на Варненски ОС, с което е отказано допълване на решението в частта за разноските и вместо него е постановено осъждането на Х. Х. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД сумата 6 283лв. – разноски по делото пред първата инстанция, както и сумата 15 лв. – заплатена от дружеството държавна такса по въззивната частна жалба. Произнасяйки се по частната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу определение №260434/21.08.2020г. по т.д. №1653/2020г., въззивният съд е посочил като относими за искането на ответника по чл.248, ал.1 ГПК следните обстоятелства: 1.) първоначално искът на Х. Х. е предявен за сумата от 201 560лв.; 2.) с определение от съдебно заседание на 26.05.2020г. по молба на ищцата за отказ от иска за горницата над 28 560лв. производството е прекратено за разликата над 28 560лв. до първоначално предявеният размер като в същото съдебно заседание съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания и 3.) в същото съдебно заседание от застрахователя е поискано присъждане на направените по делото разноски като е представен списък за разноски, съобразно който направените от застрахователя разноски по делото са в размер на сумата 7 320лв., включващи възнаграждения за вещи лица, депозит за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение. За да уважи частната жалба срещу определението на окръжния съд от 21.08.2020г., с което е отказано допълване на решението в частта за разноските, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е следвало, постановявайки решението, при определяне на дължимите в полза на всяка от страните разноски, да съобрази размера на прекратената поради отказ част от иска. Съдът е обосновал този извод с оглед развилия се процес, при който делото е разгледано и приключено в едно съдебно заседание на 26.05.2020г., като прекратяването на производството за част от исковата претенция е извършено в същото съдебно заседание, в което е даден ход на спора по същество. Акцентирайки върху обстоятелството, че ответната страна в срок е поискала присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по реда на чл.80 ГПК, въззивният съд е посочил, че няма законово изискване ответната страна да сочи каква част от разноските претендира поради прекратяване на част от исковата претенция и каква част съобразно направеното от нея искане за отхвърляне на предявения срещу нея иск, поради което не е имало пречка решаващият съд с решението си да се произнесе по искането на страната за разноски, включително в хипотезата на частично прекратен поради отказ иск. Приемайки, че на осн. чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, въззивният състав е присъдил в полза на ответното застрахователно дружество сумата 6 283.31лв. – разноски съразмерно цената на прекратената част от производството и сумата 15 лв. – заплатена от ответника ДТ по частната жалба. Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въззивното решение, в частта му, имащо характер на определение относно разноските пред първата инстанция, не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. Въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, когато страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай изводът на въззивния състав, че не е имало пречка и че е следвало с оглед конкретните обстоятелства на развитието на процеса, първоинстанционният съд да се произнесе по искането на ответното дружество за присъждане на разноски, свързани с частичното прекратяване на производството, не е нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Поставяйки въпросите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, пълномощникът на касаторката не е конкретизирал кой от твърдените допълнителни селективни критерий по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК към кой въпрос се отнася. Независимо от това следва да се има предвид, че нито един от петте въпроса не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото не се твърди и не се сочи противоречие на въпросите с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Не обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в атакуваната му част въпрос №1: „ До кой момент в производството се правят искания за присъждане на сторените по делото разноски и се представя списък по реда на чл.80 ГПК?“. Въпросът не е значим за правния спор, тъй като по делото не е спорно, че ответната страна е поискала присъждане на разноски и е представила списък за разноските в срока по чл.80 ГПК, а именно – в съдебното заседание на 26.05.2020г. преди приключване на съдебното заседание. Отделно следва да се има предвид, че в изложението като практика на ВКС е посочен съдебен акт със сгрешен номер на делото – определение на ВКС по ч.гр.д.№526/2009г. не е на ІІ г.о, а на І г.о. на ВКС и не е относимо към поставения въпрос. Въпрос: №2: „ В кой момент се приема, че страната е преклудирала възможността си да поиска допълване на акта на съда за присъждане на разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК ?“, не е обусловил решаващата воля на съда, който е приел, че при конкретните обстоятелства (прекратяване частично на производството в последното заседание, в което ответникът е представил списък за поисканите разноски), не е имало пречка за решаващия съд да се произнесе с решението, включвайки и последиците от частичното прекратяване на делото. Не може да обуслови допускане на касация въпрос №3: „ Има ли законово изискване страната да сочи каква част от разноските претендира поради прекратяване на част от исковата претенция и каква част съобразно направеното от нея искане за отхвърляне на предявения срещу нея иск и че няма пречка съдът да се произнесе по искането на страната за разноски, включващ хипотезата на прекратен поради отказ от иск при постановяване на окончателния съдебен акт?“, тъй като дословното възпроизвеждането във въпроса на решаващия мотив на въззивния съд, въпросът се явява относим към правилността на обжалвания акт, която не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване. Не е значим за конкретния правен спор и въпрос №4: „ Подлежи ли на допълване определение, влязло сила, с което производството е частично прекратено поради отказ от иска, и за който акт разноски за ответника във връзка с прекратяването не са били претендирани своевременно?“, тъй като от една страна съдът не е приел за недопустимо допълване на прекратително определение в частта за разноските, а от друга страна – въззивният състав изрично е посочил, че ответникът своевременно е поискал присъждане на разноски и е представи списък за разноските, включително и за прекратената част от производството. На последно място нито един от въпросите от №2 до №4 в случая не покрива допълнителния селективен критерий чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в изложението липсва аргументация защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно изискванията и разясненията в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед въпрос №5: „Допустимо ли е да се присъдят разноски за иск, който е бил частично прекратен поради частичен отказ от същия със съдебен акт, постановен в открито съдебно заседание, претендирани след разглеждане на делото в същото, в което е постановено определението и след влизането му в законна сила?“. От една страна въпросът е зададен неясно като се него се перифразират аргументите на касаторката за неправилност на изводите на съда. От друга страна въпросът не е решен в противоречие с цитираното от касаторката определение №736/23.12.2010г. по гр.д.№689/2010г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че при отказ от иск, когато разглеждането на делото приключва в открито заседания, искането за разноски може да бъде направено най-късно в устните състезание, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им ( т.е. както в случая е постъпил ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД ). Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение,