Определение № 719 от 14.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 516/2025 г.

Производството е по чл. 255 ГПК. Образувано е по молба от 04.02.2025 г. от Н. А. Н. за определяне на срок при бавност. В молбата молителят е поискал от ВКС да определи срок за ОС – Шумен, в който да бъде връчен препис от определение от 25.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 249/2024 г. на ОС – Шумен на назначения по делото процесуален представител на молителя – адв. П. У. от АК – Варна. В тази връзка е приложено писмено становище на въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 2 ГПК, находящо се на листове 6 и 7 по в.ч.гр.д. № 62/2025 г. по описа на АС - Варна. Върховният касационен съд, съдия от четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Производството пред ОС – Шумен е образувано по частна жалба с вх. № 1807 от 13.03.2024г. депозирана лично от Н. А. Н. срещу определение № 225 от 13.03.2024г. постановено по гр. д.№ 2024362010244 по описа на РС – Нови пазар, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и на ищеца му е върната исковата молба. С определение от 29.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 249/2024 г. на ОС – Шумен е потвърдено определение № 225 от 13.03.2024г. постановено по гр. д. № 2024362010244 по описа на РС – Нови пазар, с което на основание чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца. Към настоящия момент препис от въззивното определение не е връчен на Н. Н.. Съгласно чл. 255 ГПК когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната по делото може във всяко негово положение да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. Следователно следва да бъде посочено конкретно процесуално действие на съда, неизвършването на което обуславя необосновано забавяне на хода на делото. Молителят Н. А. Н. в молбата си е посочил, че по делото му е назначен процесуален представител, на когото да бъде връчен препис от въззивно определение от 29.01.2025 г. С определение № 1698/03.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 294/2022 г. на ОС – Варна/находящо се на лист 22 по ч.гр.д. № 2246/2022 на ВКС, I – г.о. / на Н. Н. е предоставена правна помощ изразяваща се в процесуално представителство във връзка с обжалване на определение № 634/15.02.2022 г. по в.гр.д. № 294/2022 г. по описа на ОС – Варна и за процесуален представител на жалбоподателя е назначен адв. П. У. от АК – Варна. В случая процесуалния представител е бил назначен за извършването на конкретно съдопроизводствено действие – да приподпише частната касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С определение от 17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 2246/2022 г. на ВКС, I – г.о. е допуснато касационно обжалване на oпределение № 634/15.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. на ОС – Варна, като е отменено определение № 634/15.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. на ОС - Варна и определение № 901/25.01.2022 г. по гр. д. № 655/2022 г. на РС – Варна и делото е върнато РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по иска, предявен от Н. Н. срещу Административния съд – Варна. С подаването на частната касационна жалба и нейното разглеждане от ВКС е изчерпан обема на правомощията на адв. П. У. с оглед характера на предоставената от съда правна помощ на молителя за извършаване на точно определено процесуално действие. След връщането на делото на първостепенния съд ищецът – молител не е поискал отново предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото, а е извършвал лично всички съдопроизводствени действия по администриране на исковата си молба, включително по изготвена лично от него частна жалба е инициирано производството по в.ч.гр.д. № 249/2024 на ОС – Шумен. При това по делото се установява, че молителят е напуснал адреса, на който е получавал съобщения по делото до този момент и като не е посочил новия си адрес е нарушил своето задължение чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК да уведоми съда за същия, за да получава на него съобщенията или да посочи електроннен адрес за връчване съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ГПК, тъй като по – голямата част от подаваните от него молби до съдилищата са депозирани по електронен път и са подписани с квалифициран електронен подпис. Съдът не е имал задължението да връчи препис от определението си на при условията на чл.39, ал.1 ГПК, тъй като молителят и до този момент няма надлежно упълномощен пълномощник по делото. При така установените факти по делото следва да се приеме, че в случая не е налице необосновано забавяне на съда за връчване на съобщение за определение от 29.01.2025г. по ч. гр.д.№249/2024г. на ОС – Шумен, поради което не са налице основанията по чл. 257, ал.2 ГПК за определяне на срок при бавност за извършване на това процесуално действие от страна на ОС Шумен. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение