Определение № 926 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 673/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата В. Х. Василева от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Г. срещу определение № 5478 от 27.03.2012г. по ч. гр. дело № 2074/2012г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение от 24.01.2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав, с което е прекратено производството по гр. дело № 48767/2011г. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по искове за установяване, че ищцата не дължи на ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] сумите 125,07 лв. – главница по договор за мобилни услуги и 81,85 лв. – мораторна лихва за определен период, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като вземането произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, заявените претенции са под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 09.04.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение