Определение № 50299 от 08.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1717/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. П. срещу решение №144 от 18.03.2022 г. по в.т.д.№712/2021 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №260337 от 15.07.2021 г. по т.д.№782/2020 г. на ОС Пловдив в частта, с която Д. М. П. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата от 333 499.97 лв., представляваща заплатено от Гаранционен фонд застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия И. Д. Б. неимуществени и имуществени вреди, присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№6146/2016 г. на СГС и причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2014 г. в [населено място], вина за което има Д. М. П., призната с утвърдено от наказателния съд споразумение по н.о.х.д.№5952/2015 г. на РС Пловдив. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Докъде се простира задължителната сила на мотивите в производството по чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, касателно отговорността на Гаранционния фонд. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б „а“ от КЗ /отм./, но приложим към датата на настъпване на процесното ПТП - 14.03.2014 г. Посочил е, че с влязло в сила съдебно решение от 14.12.2017 г. по гр.д.№6146/2016 г. на СГС, Гаранционен фонд е осъден да заплати на И. Д. Б., пострадал при ПТП от 14.03.2014 г., обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия присъдената с влязлото в сила съдебно решение сума в общ размер на 350 271.01 лв. Установил е, че по гр.д.№6146/2016 г. на СГС, прекият причинител на увреждането Д. М. П. е била привлечена от Гаранционен фонд, като е конституирана като трето лице–помагач на ответника. Изложил е съображения, че съгласно чл.223, ал.2 от ГПК в отношенията между страната на която помага и третото лице действа установеното от съда в мотивите на съдебния акт, т.е. следва да се отчете задължителната сила на мотивите. Установил е също така, че с влязлото в сила решение гр.д.№6146/2016 г., съставът на СГС е приел, че лекият автомобил, управляван от Д. М. П., по вина на която е настъпило процесното ПТП, не е имал задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“, като възражение, че по отношение на този автомобил е бил сключен валиден договор за застраховка „ ГО“ не е било правено, поради което е достигнал до извод, че това възражение е преклудирано. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но в случая не се установява наличие на поддържаните селективни основания – по визирания въпрос е налице константна практика на ВКС /която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, обективирана в множество актове на ВКС, вкл. решение №60167 от 02.02.2022 г. по т.д.№2490/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съгласно дадените разрешения, установителното действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223, ал.2 от ГПК обвързва по задължителен начин страните и съда, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на основание чл.223, ал.2, изр.1 от ГПК. В случая въззивният съд, разглеждащ следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, изцяло в съответствие с дадените разяснения, е съобразил, че с влязлото в сила съдебно решение е прието по задължителен за него и за страните начин, че лекият автомобил, управляван от Д. М. П., по вина на която е настъпило процесното ПТП, не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство е било една от основните предпоставки за уважаване на предявения от пострадалия срещу Гаранционен фонд иск. С оглед изхода на спора разноски в полза на касатора не се следват. Предвид липсата на доказателства за извършването им, разноски в полза на ответника по касация също не следва да бъдат присъджани. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,