Определение № 1146 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3048/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Д.Д., против въззивно решение № 11/26.01.2024г. по в.гр.д.№ 215/23г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение в необезсилената му с определение № 26/18.01.2024г. част за отхвърляне на предявените от Комисията против Б. М. Х., Ж. К. Х., М. Б. Х. и „Balkania Trade Mon. Ере”, регистрирано в Република Гърция, искове по чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ /сегашно наименование ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 237 222,45 лева, както следва: на основание чл.142. ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ от Б. М. Х.: 1/ 500 (петстотин) дружествени дяла всеки на стойност от по 10 (десет) лева в общ размер на 5 000 (пет хиляди) лева, представляващи 100 % от капитала на „Винарска изба ЕТНО“ ЕООД е ЕИК[ЕИК] и 2/ дружествените дялове, възлизащи на обща стойност 15 000 евро, с левова равностойност в размер на 29 337,45 лв., представляващи 100 % от капитала на търговско дружество „BALKANIA TRADE MON. ЕРЕ”, регистрирано в Република Гърция, [регистрационен номер], [данъчен идентификационен номер], с едноличен собственик Б. М. Х.; на основание чл.142, ал.2. т.2 във вр. чл.141 от ЗПКОНПИ от Б. М. Х. и Ж. К. Х. като съпрузи: 1/ урегулиран поземлен имот ...-..., от квартал ..., по плана на [населено място], с площ 54.00 КВ.М, отреден за обществено застрояване, заедно с извършените в имота подобрения и приращения; 2/ нива в местността "М.", с площ от 10 дка, трета категория, съставляваща поземлен имот № ..., находящ се в землището на [населено място], Е... ..., [община], [област], заедно с извършените в имота подобрения и приращения; 3/ 1/10 ид.ч. от дворно място, образуващо урегулиран поземлен имот № ... -..., отреден за жилищно застрояване, в квартал N ... съгласно действащия застроителен и регулационен план на [населено място], [област], находящ се в [населено място], [област], на [улица], заедно с търговски обект (кафе-сладкарница) със застроена площ от 80.35 кв. м., търговско гише за продажба на дребни стоки с площ от 3,82 кв.м, както и всички извършените в описания обект подобрения и приращения; 4/ лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола версо“, per. [рег.номер на МПС], рама № N., двигател № ..., цвят: светло сив металик, дата на първоначална регистрация 11.12.2007г.; 5/ лек автомобил, марка „Опел“, модел „Мока“, per. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ..., цвят: кафяв металик, дата на първоначална регистрация 12.02.2013 г.; на основание чл.146 във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ от М. Б. Х.: 1/ лек автомобил, марка „Опел“, модел „Мерива“, per. [рег.номер на МПС], рама №..., двигател №..., цвят: кафяв, дата на първоначална регистрация 05.05.2016г. и на основание чл.145, ал.2, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ от „Balkania Trade Mon. Ере” с [регистрационен номер]: 1/ камион с регистрационен номер: .... ..., с дата на първа регистрация: 03.06.2010г., с идентификационен номер ...; 2/ камион, марка RENAULT, с регистрационен номер: ... ..., дата на първа регистрация: 12.12.2017г., идентификационен номер: ... и 3/ лек автомобил, марка DACIA– SANDERO, регистрационен номер: ... ..., идентификационен номер на МПС: .... Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че въззивният съд неправилно е кредитирал заключения на счетоводната експертиза във вида, в който са депозирани и произволно е изключил от разходната част на икономическия анализ, целящ определяне на нетния доход, сумата 3 111 150 лева, която била изтеглена от банкови сметки на проверяваното лице през проверявания период и разходвана от него. Заявява, че ако тази суми бъде съобразена, нетният доход ще е отрицателна величина, а размерът на несъответствието ще надвиши 150 000 лева. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по наведените въз въззивната жалба доводи и възражения, като се твърди, че оплакванията на Комисията във връзка с непълнотата на заключенията на счетоводната експертиза относно разходването на изтеглените 3 111 150 лева не са били обсъдени и така въззивният съд е достигнал до необоснован извод, че е недоказано извършването на разход в размер на 3 111 150 лева. Насрещните страни по жалбата – Б. М. Х., Ж. К. Х., М. Б. Х. и „Balkania Trade Mon. Ере”, чрез адв. М. С., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват касационната жалба. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие, доказателства за плащане и списъци по чл. 80 ГПК. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: По релевантните обстоятелства - наличното в края на проверявания период имущество, нетния доход на ответника и размера на несъответствието, въззивният съд е приел следното: Наличното в края на проверявания период имущество е формирано от пазарната стойност на придобитите имуществени права (собственост на недвижими имоти и моторни превозни средства), левовата равностойност на дружествените дялове и записания капитал. Конкретната стойност на така определеното не е посочена от въззивната инстанция, но е заявено, че е изчислена въз основа на данните от експертните заключения (основно и допълнителни) и неоспорените части от икономическия анализ по исковата молба. Счетен е за безспорно между страните общият размера на доходите, приходите и източници на финансиране, а именно 3 524 075,01 лв. Отделена е като спорна разходната част на икономическия анализ на нетния доход и по – точно дали посочените от ищеца 3 111 150 лв. - изтеглени от банкови сметки на проверяваните лица суми на каса, са разход, както твърди ищецът, и следва ли щом са непреобразувани в друго имущество и не са налични в края на проверявания период, да се изследва в хода на процеса дали и за какво изтеглените суми са били разходвани. В отговор на изрично оплакване по въззивната жалба, въззивният съд е отказал да приеме за разход за нуждите на икономическия анализ на нетния доход сумата 3 111 150 равняваща се на сбора от изтеглените на каса суми от банкова сметка на проверяваното лице пред 2012, 2013, 2015, 2016, 2017 и 2018г.( така в.л. Г. по вариант 1 от допълнителното заключение). За да мотивира този отказ въззивният съд, от една страна, е отчел безспорното обстоятелство, че въпросните суми не са налични в края на проверявания период и не са трансформирани в друго имущество, а от друга е изяснил, че по същността си изтеглянето на постъпила по банковата сметка на проверяваните лица сума не представлява отчуждаване на тази сума и съответно не може да е разход, а представените извлечения от банки, удостоверяващи факта на изтегляне от различните сметки на проверяваното лице на суми в съответния размер не доказват изразходване на тези суми. Без включване на сумата 3 111 150 лева в разходната част, нетният доход се е формирал от намаляването на 3 391 271,53 лв ( неоспорените доходи и източници на финансиране за периода) с доказаните по делото разходи, изработени в два варианта от вещото лице Г., като в единия случай нетният доход е 1 940 983 лв., а в другия 2 429 338лв. Съпоставяйки която и да е тези две стойности на нетния доход със стойността на наличното в края на проверявания период имущество, въззивният съд е достигнал до заключение, че липсва несъответствие на нетния доход спрямо стойността на имуществото, надхвърлящо размера от 150 000лв. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди доводите и възражения по въззивната жалба е поставен в контекста на оплакванията, че въззивният съд не се е съгласил с доводите по въззивната жалба, че сумата 3 111 150 лева представлява разход и като такава следва да участва при определяне на нетния доход. Така поставен въпросът представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, което не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Въззивният съд е изложил фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните, включително тези по въззивната жалба, и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Касаещите сумата 3 111 150 доводи на Комисията са разгледани от въззивния съд, който по същество е приел, в съответствие със задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, че след като въпросната сума не е налична, вкл. трансформирана в друго имущество, в края на проверявания период, тя не е имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участва при определяне на значителното несъответствие. Изложени са и нарочни съображения защо процесната сума от общо 3 111 150 лева не следва да се третира като разход при изчислението на нетния доход – защото напълно произволно е била определена от ищеца като такъв с исковата молба, доколкото единственото дефиниращо я обстоятелство е това, че представлява сбор от изтеглени на каса парични средства от банковите сметки на проверяваното лице. Въззивният съд е отрекъл отчуждителния характер на подобно действие и съответно възможността тази сума да представлява по същността си разход не поради недоказаност или въз основа на заключенията на счетоводната експертиза (както твърди касатора), а изхождайки от дадените й от ищеца характеристики. Доколкото липсва спор, че изтеглената сума не е налично/ трансформирано имущество в края на проверявания период, без значение е как е разходвана тя. Доказването на начина на разходване, в какъвто смисъл са били исканията на Комисията би изяснило единствено как са похарчени притежаваните в брой суми, а това означава тези пари в брой първо да се третират като приход за нуждите на икономическия анализ на нетния доход, а после от тях да се приспада доказаното им разходване. Подобен подход не е в полза на ищеца. При нетен доход от 1 940 983лв. или 2 429 338лв.( и в двата случая формиран без отчитане на сумата 3 111 150 като разход) и предвид поддържаното от ищеца, че стойността на наличното имущество в края на проверявания период е 935 925, 05 лева ( така стр.42 от касационната жалба) липсва значително несъответствие. В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на ответниците се следват сторените разноски, но единствено ответника М. Б. Х. е представил годни да установят заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лева по банков път доказателства - дебитно авизо на лист 62. Останалите доказателства – платежни нареждания на лист 56 и 59 не удостоверяват факта на плащане на договорените възнаграждения от по 3 500 лева по банков път, доколкото в тях липсват данни, позволяващи извод с наредените суми е заверена сметката на получателя. Така мотивиран, настоящият състав