Определение № 60549 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2514/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Иновапак“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 242 от 14.08.2020 г., постановено по в. т. д. № 268/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 91 от 17.02.2020 г. по т. д. № 459/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив е отхвърлен предявеният от „Иновапак“ ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск за заплащане на сумата 24 415.88 лв., представляваща заплатена от „Нова принт“ АД на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и получена без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., начислена с фактури № [ЕГН]/30.09.2009 г., № [ЕГН]/31.10.2009 г., № [ЕГН]/30.11.2009 г., № [ЕГН]/31.12.2009 г., № [ЕГН]/31.01.2010 г., № [ЕГН]/28.02.2010 г., № [ЕГН]/31.03.2010 г., № [ЕГН]/30.04.2010 г., № [ЕГН]/31.05.2010 г., № [ЕГН]/30.06.2010 г. и № [ЕГН]/31.07.2010 г., вземането за която сума е прехвърлено от „Нова принт“ АД на „Иновапак“ ЕООД с договор за цесия от 20.03.2012 г., и „Иновапак“ ООД е осъдено да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД разноски по чл.78, ал.3 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за отмяната му, за отхвърляне на иска и заприсъждане на разноски. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на правно основание за ответника да получи платената от „Нова принт“ АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа е необоснован и незаконосъобразен, тъй като в хода на делото е установено, че подстанция „Филипово“ в [населено място], към която е бил присъединен обектът на дружеството - негов праводател, е собственост на „НЕК“ ЕАД, присъединяването е извършено чрез собствени на дружеството съоръжения /кабели 20 кV/ и доколкото ответникът няма участие в присъединяването със свои съоръжения и не е извършвал дейности по предоставяне на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, няма основание да получи платената цена за достъп до мрежата. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, и противоречие на решението с „формирана по казуса практика на ВКС“, обективирана в определение № 672/26.10.2016 г. по гр. д. № 50199/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 610/15.10.2017 г. по т. д. № 465/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 300/07.06.2018 г. по т. д. № 644/2018 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на обусловилия крайния изход на делото въпрос „Дължи ли заплащане на такса „цена за достъп до електроразпределителната мрежа“ клиент, чиито обекти са директно свързани към електропреносната мрежа в килия на подстанция - собственост на „НЕК“ ЕАД чрез собствени на клиента кабели 20 kV, които не захранват други клиенти на ЕВН“. Ответникът по касация „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор от 16.12.2020 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени частично решението по т. д. № 459/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив и да отхвърли предявения от „Иновапак“ ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Апелативен съд - Пловдив е приел, че претендираната с иска сума от 24 415.88 лв., заплатена от праводателя на ищеца по договор за цесия от 20.03.2012 г. като цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., не е получена от ответника без правно основание и не подлежи на връщане по правилата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване. От фактическа страна по делото не е имало спор, че през периода 30.09.2009 г. - 31.07.2020 г. „Нова принт“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са били обвързани от сключен на 08.03.2006 г. договор, в изпълнение на който дружеството - ответник е доставяло и продавало на „Нова принт“ АД електрическа енергия срещу заплащане на съответната цена. Електрическата енергия е доставяна до производствената база на „Нова принт“ АД, като „Нова принт - подстанция Филипово“ и трансформаторен пост на „Нова принт“ АД са свързани с електропреносната мрежа с кабели 20 kV, наети от „Марицатекс“ АД с договор от 31.01.2008 г. Според заключението на съдебнотехническата експертиза от първоинстанционното производство обектите на „Нова принт“ АД са присъединени в уредба 20 kV /килия/ на подстанция „Филипово“ 110/20 kV, която е собственост на „НЕК“ ЕАД и е част от електропреносната мрежа на „НЕК“ ЕАД, което дружество в качеството на оператор осигурява пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа. В заключението е посочено, че присъединяването на „Нова принт“ АД към мрежата е осъществено към шина 20 kv в уредба 20 kv на подстанция „Филипово“ посредством линеен разредител, прекъсвач, шинен разединител и кабели 20 kv, собственост на „Марицатекс“/“Нова принт“/“Иновапак“; Мястото на присъединяване към електропреносната мрежа съвпада с мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа, като разположените в собствената на „НЕК“ ЕАД подстанция свързващи кабели 20 kv не захранват други клиенти на ответника, т. е. те не са част от електроразпределителната мрежа; Отчитането на консумираната енергия става с електромер, присъединен с монтирани в килия на уредба 20 kv трансформатори, и обектите на „Нова принт“ АД нямат връзка със собствени на ответника съоръжения. Ответникът е издал 11 бр. фактури за дължима от „Нова принт“ АД цена за доставена в изпълнение на договора ел. енергия през посочения по-горе период, като в цената са включени и компонентите „цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на средно напрежение“ и „цена за достъп до електроразпределителната мрежа“. В съответствие с договора „Нова принт“ АД е заплатило на ответника всички начислени с фактурите суми, но впоследствие, с договор за цесия от 20.03.2012 г., е прехвърлил на „Иновапак“ ООД вземания към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за платена без основание цена за достъп /и пренос/ по електроразпределителната мрежа, в т. ч. и по спорните 11 бр. фактури, считайки тези компоненти от цената за недължими. При така очертаната фактическа обстановка по делото въззивният съд е преценил, че спорът дали за ответника е съществувало правно основание да начисли и получи платената от праводателя на ищеца цена за достъп следва да бъде разрешен съобразно разпоредбите на чл.18б, ал.3 и ал.4 и чл.18г от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение № П-3/08.06.2009 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ бр.59/28.07.2009г., във вр. с чл.98б, ал.1 /отм./ и чл.98в, ал.1 ЗЕ в редакцията след изменението, обн. в ДВ бр.55/2007 г. Прилагайки посочените разпоредби към фактите по делото, въззивният съд е достигнал до извод, че в качеството му на потребител, присъединен към електроразпределителната мрежа, праводателят на ищеца - „Нова принт“ АД, е дължал заплащане на утвърдените от ДКЕВР цени за достъп до и за пренос по електропреносната и електроразпределителната мрежи на крайния снабдител, какъвто в случая е „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, като крайният снабдител възстановява получената цена за достъп и за пренос на разпределителното предприятие „ЕВН България Електроразпределение“ АД. От разпоредбата на чл.18 г. от цитираните правила въззивният съд е извел аргументи, че след като за захранване на обектите на „Нова принт“ АД е използвано енергийно съоръжение, което е собственост на „НЕК“ ЕАД /подстанция „Филипово“ 110/20 kv/, дружеството дължи цена за достъп на електроенергийния системен оператор или на разпределителното предприятие, за разлика от цената за пренос, от която е освободен с оглед начина на присъединяване и липсата на разходи от страна на ответника във връзка с преноса на електрическа енергия. В зависимост от извода, че цената за достъп е била дължима от дружеството - праводател на ищеца, въззивният съд е изразил несъгласие с преценката на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и след частична отмяна на обжалваното пред него решение е отхвърлил иска за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на „Иновапак“ ООД претендираната с иска сума от 24 415.88 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с твърдение, че въззивният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по спора като на базата на едни и същи факти и доказателства е достигнал до коренно противоположен извод спрямо решението на първата инстанция относно дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Очевидната неправилност е обоснована и с дословно възпроизвеждане на развитите в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Преценени от гледна точка на възприетите в практиката на ВКС критерии във връзка с приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, наведените от касатора твърдения и доводи не насочват към очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а съставляват оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.281, т.3 ГПК. В стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и с приложимия материален закон. Поради това и доколкото сочените от касатора грешки на въззивния съд при установяване на фактите по делото и при прилагане на материалния закон не покриват нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, няма основание въззивното решение да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано по отношение на въпроса „Дължи ли заплащане на такса „цена за достъп до електроразпределителната мрежа“ клиент, чиито обекти са директно свързани към електропреносната мрежа в килия на подстанция - собственост на „НЕК“ ЕАД чрез собствени на клиента кабели 20 kv, които не захранват други клиенти на ЕВН“. Поставеният от касатора въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изведен от фактите по конкретното дело и е насочен към оспорване правилността на решаващия извод на въззивния съд, че независимо от начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа, с оглед действалата през исковия период приложима правна уредба праводателят на дружеството - касатор е дължал заплащане на цена за достъп до мрежата. Независимо от това, дори въпросът да се счете за правен с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, посочените в изложението определения по гр. д. № 50199/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., т. д. № 465/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., и т. д. № 644/2018 г. на ВКС, І т. о., не доказват специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие с практиката на ВКС. Определенията са постановени в производството по чл.288 ГПК и според разясненията в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС не формират релевантна за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС. Обстоятелството, че с определенията не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения по приключили дела с идентичен спорен предмет между същите страни, не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 268/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,