Определение № 1157 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3961/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 97/17.07.2024 г. по гр.д. № 124/2024 г., с което Окръжен съд – Търговище, потвърждавайки решение № 26/27.03.2024 г. по гр.д. № 135/2023 г. на Районен съд – Омуртаг в обжалваната част, е признал за установено в отношенията между М. Я. Д. и М. А. Я., че съществува арендно правоотношение по сключения между страните договор за аренда на земеделска земя от 02.06.2016 г. Решението се обжалва от М. А. Я. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – общата и допълнителната. В исковата молба е посочена цената на иска за неустойка, който е бил отхвърлен с необжалваната част от първоинстанционното решение. В изпълнение на указания на съда на ищеца е указано и той е внесъл 50.00 лв. държавна такса за разглеждането на иска за съществуване на арендното правоотношение, възникнало със сключения между страните договор за аренда от 02.06.2016 г., и е представил удостоверение за данъчна оценка на имота, обект на договора, за 1 218.60 лв. Така въпрос за цената на този иск не е поставян и не е решен, т.е. неговата цена не е стабилизирана (чл. 70 ГПК). В сключения между страните договор за аренда е уговорено арендно плащане за една стопанска година в размер на 50 лв. на дка за нивата от 8.9898 дка. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, цената на иска за съществуване на договор е цената на договора. Чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК пояснява, че при договор за наем цената на иска се определя от наема за една година. В практиката на Върховния касационен съд по приложението на тези разпоредби се приема, че стойността на договора е определяща за цената на иска, когато негов предмет е установяване съществуването на договора. Цената на иска, когато същият е оценяем, се посочва от ищеца, но в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя такава, като определението му подлежи на обжалване когато се увеличава цената на иска, посочена от ищеца. Съдът сам определя цената на иска, прилагайки законови норми. Съдебната практика приема като цена на договора съответно продажната цена, възнаграждението по договор за изработка, по комисионния договор, и пр. В общата хипотеза на договор с различен от придобиването на вещно право предмет стойността на договора се определя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в уговорената цена. Съгласно т. т. 2 и 3 от ТР № 2/20.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 2/2015 г., договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието, а и сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията, т.е. когато недействителният аренден договор съдържа съществените елементи на наема. По тази причина и цената на иска при спор за съществуването на договора за аренда се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК. В този смисъл са определение № 22/16.01.2020 г. по ч.гр.д. № 95/2020 г. IV-то ГО и цитираните в него, определение № 608/22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2723/2021 г., III-то ГО, определение № 1166/13.03.2024 г. по ч.гр.д. № 473/2024 г. IV-то ГО и цитираните в него. Следователно, определена по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК цената на иска, разгледан и уважен с обжалваното решение, е 449.49 лв., т.е. не е постигнат прагът на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба е с недопустим предмет и настоящия състав следва да я остави без разглеждане по същество.