Определение № 4725 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение №1387/29.03.2024 г., постановено по адм.д. 279/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково) е повдигнат спор за подсъдност по „искова молба“ на П. Запрянов, която му е изпратена за разглеждане с определение № 2911/19.03.2024 г., постановено по адм.д.2712/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. За да прекрати производството по делото и изпрати делото на Върховния административен съд за разрешаване на препирнята между двата административни съда, АС-Хасково е приел, че не са били налице основания за разделяне на производството по адм.д. 2407/2024 г. по описа на АССГ, защото то е образувано само по една „искова молба“ с правно основание чл. 250 от АПК във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а не с две отделни претенции по чл. 250 от АПК и по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Допълнително са изложени аргументи, че при неяснота на „исковата молба“ сезираният съд е следвало да я остави без движение, за да бъде конкретизирана, а не да разделя производството по делото и да го изпраща на друг съд. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: На практика АС-Хасково не иска да бъде разрешена препирня за подсъдност, а да бъде осъществен контрол върху разпореждане № 2747/14.03.2024 г., постановено по адм.д. 2407/2024 г. по описа на АССГ в частта, с която е разделено производството по делото и отделената от него част е изпратена за образуване на друго дело (адм.д. 2712/24 г. по описа на АССГ). В другата част на това разпореждане, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но не и в настоящото производство, АССГ се е произнесъл по искането с правно основание чл. 250 от АПК. Определенията за разделяне на съдебното производство не подлежат на обжалване по аргумент на противното от чл. 229 от АПК, поради което настоящият съдебен състав не е компетентен при разрешаване на препирня за подсъдност да се произнесе по законосъобразността на осъществените процесуални действия по адм.д. 2407/2024 г. по описа на АССГ. АС-Хасково също не е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на този акт, но с оглед обстоятелството, че с определение № 2911/19.03.2024 г., постановено по адм.д. 2712/2024 г. по описа на АССГ отделената част от адм.д. 2407/2024 г. му е изпратена по компетентност е длъжен да извърши служебна проверка относно редовност и допустимост на искането, с което вече е сезиран той. При осъществяване на тази проверка първоинстанционният съд дължи обсъждане и на обстоятелствата, изложени в мотивите на определение № 1387/29.03.2024 г. по описа на АС-“Хасково, а именно какъв е предмета на спора според обстоятелствената и петитумната част на „исковата молба“, предявена от П. Запрянов, включително дали един или два различни иска са предявени, респективно налице ли е образувано друго дело със идентичен предмет от гледна точка на чл. 159, т. 7 от АПК. При неяснота съдът, на когото делото е изпратено по подсъдност разполага с възможностите по чл. 158 от АПК, с каквито правомощия съставът по чл. 135, ал. 4 от АПК не разполага. По изложените съображения се налага извод, че АС-Хасково не е имал основания да не приеме за разглеждане изпратеното му от АССГ дело доколкото дадената от първоначално сезирания съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 39, ал. 1 от ЗЗДЛ предполага да бъде разгледан от АС-Хасково. Във всеки един момент от висящността на съдебното производство разглеждащият спора съд е длъжен и има право да осъществява проверка относно правилността и законосъобразността на извършените до този момент процесуални действия, които не подлежат на инстанционен контрол, като ако установи грешка или опущение е длъжен да ги поправи. АССГ е определил недвусмислено предмета на спора в два отделни съдебни акта, а АС-Хасково обосновава съображения за неправилност на тази преценка с алтернативно изложени мотиви без да извърши категорична и ясна собствена преценка относно редовността и допустимостта на претенцията/ите, предявени от П. Запрянов и предприеме съответните на нея процесуални действия. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че делото трябва да бъде изпратено на АС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК Върховният административен съд