Определение № 1300 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Г., подадена чрез адв.Д. С., против решение № 3570 от 14.06.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1663/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав. С атакуваното решение е потвърдено решение № 20098170/ 23.07.2023г. по гр.дело № 6703/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 28 състав, с което са отхвърлени исковете на касатора против „С.Г.Груп“ ЕАД по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 847,76 лева-главница по фактура от 05.07.2010г., издадена от „Космо Мобайл България“ ЕАД за предоставени мобилни услуги за периода от 05.06.2010г. до 05.07.2010г. с падеж 23.07.2010г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2013г. до 07.02.2020г. в размер 564,72 лева; сумата 248,70 лева-мораторна лихва за периода от 24.07.2010г. до 30.05.20213г.; сумата 265 лева разноски и сумата 903,64 лева разноски по изп.дело № 20148630401766 по описа на ЧСИ С. Х., образувано за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист. Според касатора решението е нищожно, несправедливо и очевидно неправилно. Сочи, че обжалва същото само „в частта относно неговата нищожност, за да се преодолее преградата на чл.280, ал.3 ГПК“. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК, съдържащо се в касационната жалба поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „С.Г.Груп“ЕАД не изразява становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира същата за недопустима по следните съображения: Решението на СГС, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което цената на всеки един от съединените искове, определена съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лева. Това решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК. Становището на жалбоподателя, че след като той атакува въззивното решение относно неговата нищожност, касационното обжалване не било обвързано от материалния интерес, е правно несъстоятелно. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК законодателят е установил формален критерий за процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните решения – цената на иска, респ. – цената на всеки един от обективно съединените искове по делото. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за вещно право. Разпоредбата е недвусмислена и пределно ясна относно това кога ограничението за цена на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване не намира приложение. Други изключения от ограничението за цена на иска, чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не предвижда, респективно такива не са извеждани и в практиката на ВКС. В заключение касационната жалба на Е. Г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена против въззивно решение, което съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Въззивното решение на СГС е окончателен съдебен акт, а подадената касационна жалба срещу него не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО