Определение № 2608 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 789/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез И. Перпелов- прокурор в Апелативна прокуратура- П., против Решение №213 от 06.12.2023г. по в. гр. д. №399/2023г. по описа на Апелативен съд- П., в частите му, с които е било отменено Решение № 743/01.06.2023г., постановено по г. д. № 222/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът на И. С. Л., ЕГН [ЕГН], за осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП№ 26/2007г. по описа на Национална следствена служба, ПП № 1250/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, за разликата над сумата от 35 000 лева, до сумата от 50 000 лв., и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. С. Л., ЕГН [ЕГН], сумата от още 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, част от общия размер на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г., за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от 20.07.2022 г., до окончателното й изплащане, и е било потвърдено Решение № 743/01.06.2023 г., постановено по г. д. № 222/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. С. Л., ЕГН [ЕГН], сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение по ДП № 26/2007 г. по описа на Национална следствена служба, ПП № 1250/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК, за което престъпление е признат за невинен и оправдан с присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. Л., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Н. Д., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от И. С. Л. против Прокуратурата на Република България, като в обстоятелствената част на исковата молба, освен твърденията си, че е претърпял вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, ищецът е изложил и твърдения за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6§1 от ЕКПЧОС, които, с оглед указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2022 г. от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, следва да се считат за част от обстоятелствата по иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. От фактическа страна съдът е установил, че на 11.11.2010 г. прокурор от Софийска градска прокуратура е изготвил обвинителен акт по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007г., с който срещу ищеца И. С. Л. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, по което обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с Присъда № 260064 от 13.09.2021г., постановена по НОХД № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в резултат на воденото срещу него общо 15 години наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди- променил се като човек, станал затворен, необщителен, нервен, провалил се бракът му с първата му съпруга, години наред се притеснявал за хода на процеса срещу него и за евентуалния негативен изход от същия. Посочил е, че така претърпените от ищеца неимуществени вреди допълнително са били утежнени от общата продължителност на наказателното производство от 15 г. в двете фази, която е надхвърлила близо два пъти разумния срок за разглеждането и приключването му и е усилила значително ефекта на преживените от ищеца негативни емоционални състояния. В същото време съдът е отчел и установеното по делото, че през периода на наказателното производство, ищецът е бил повлиян негативно и от други събития- нанесен му бил побой с тръба от трети лица, взривен бил автомобилът му, развел се с първата си съпруга, а впоследствие починала жената, с която след развода живеел на семейни начала, срещу него били водени множество граждански и търговски дела, които по-съществено са му повлияли в психо-емоционален аспект и които нямат пряка връзка с наказателното преследване срещу него. Съдът е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, доколкото е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предвид установените по делото негативни последици за ищеца в емоционален, личен и социален аспект, както и с оглед установеното нарушение на правото на ищеца на разглеждане и приключване на делото му разумен срок, и при отчитане на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът е достигнал до извода, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие образуваното срещу него наказателно производство в размер на общо 50000 лв., която сума включва обезщетение от 35 000 лв. заради незаконно повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, и обезщетение в размер на 15 000 лв. заради нарушение на правото на ищеца на разглеждане и приключване на делото му разумен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно /основание по чл.280, ал.2 от ГПК/. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:

1.Следва ли въззивният съд при изразяване на решаващата си воля по същество да я изложи в пълнота и без противоречия и да съобрази същите обстоятелства за първоинстанционното съдебно решение?

2. При произнасяне по част от исковите претенции от първоинстанционния съд и при липса на искане в срок за допълване на първоинстанционния съдебен акт на основание чл.250, ал.1 от ГПК следва ли въззивният съд да се произнесе единствено по исковата претенция, по която се е произнесъл Окръжен съд- Пловдив? При несъобразяване с това обстоятелство допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила?

3. Бил ли е длъжен въззивният съд да прецени дали първоинстанционното съдебно решение е нищожно с оглед, че е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена чрез тълкуване, и да прогласи нищожността, съответно да отмени и върне делото на първоинстанционния съд? Чрез неизпълнението допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила?

4. Длъжен ли е съдът да вземе предвид при определяне на обезщетението икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?

5. Длъжен ли е съдът при определяне на периода, за който се дължи обезщетението за претърпените неимуществени вреди, да съобрази влизането в сила на оправдателната присъда за ищеца съгласно Тълкувателно решение №5 от 21.05.2018г. на ОСНК на ВКС по тълк.д.№5/2017г. и удостоверените в присъдата обстоятелства за влизането в сила за кое лице са и за кои престъпления?

6. Приобщените по делото доказателства- обвинителен акт и присъда, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.179 от ГПК и удостоверят ли началото и края на периода, за който се дължи обезщетението за неимуществени вреди? Удостоверените с двата документа обстоятелства предвид чл.164, ал.1, т.2 от ГПК могат ли да се опровергават със свидетелски показания?

Според настоящия състав на съда е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по петия и шестия въпрос от изложението, уточнени от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: за предпоставките и необходимите доказателства за произнасяне по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и за задълженията на съда да осигури възможност и съдействие на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, по който въпрос решението противоречи на практиката на ВКС- Решение №178 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д.№523/2014г., трето г.о.

По останалите въпроси от изложението и доводите във връзка с тях съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба с решението по чл.293 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,