Определение № 322 от 28.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 712/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Г. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. против определение №152 от 15.01.2016г. по ч. гр. дело № 185/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение от 14.10.2015г. по гр. дело № 7747/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав. С потвърденото първоинстанционно определение К. Г. А. е осъден да плати на ответника [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 030 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът е упражнил правото си на отговор на исковата молба преди получаването на препис от определението за прекратяване на производството, поради което му се дължат разноски. Съдебният състав не е съобразил, че споразумението между страните е подписано на 08.07.2015г., т. е. преди подаване на отговора на исковата молба. Частният жалбоподател прави оплакване, че липсват доказателства за плащане на присъденото юрисконсултско възнаграждение, както и че такова не се дължи поради това, че участието на юрисконсултите като процесуални представители в граждански и търговски дела на юридически лица и еднолични търговци с права аналогични на тези на адвокатите, какъвто е действащият режим съгласно чл. 32, т. 3, предл. последно ГПК, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Следва ли юрисконсултите да имат права по процесуално представителство по граждански и търговски дела на юридически лица и на еднолични търговци, еднакви с адвокатите?

2. Следва ли в полза на тези юрисконсулти да се присъждат адвокатски възнаграждения, без да са платени предварително по конкретно дело?

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество А.“, [населено място] чрез процесуален представител Б. Д. – директор на Дирекция „Правна“ оспорва частната касационна жалба като прави възражение за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор.

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Предмет на частната касационна жалба е определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено определението за прекратяване на исковото производство, като ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 8 ГПК. С определение от 22.03.2016г., постановено по конституционно дело № 3/2016г., К. съд на РБ е допуснал разглеждането по същество на искането на О. на РБ за установяване на противоконституционост на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, регламентираща присъждането на юрисконсултско възнаграждение, е приложима по делото по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. От изложеното следва, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството до произнасянето от Конституционния съд по същество на искането, с което се оспорва конституционосъобразността на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение