Определение № 228 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 59/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат В. М., като пълномощник на Ф. М. Ш., срещу въззивно решение № 154 от 08.10.2019 г., постановено по гр. д. № 100/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът в касационното производство – Р. М. Р., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което по предявения от Р. М. Р. срещу Ф. М. Ш. иск по чл.108 ЗС е признато за установено между страните, че ищецът е носител на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], област К., представляващ търговски обект – аптека, със застроена площ от 31 кв. м., състояща се от приемна, работно помещение, санитарен възел с предверие и склад, находящ се в поземлен имот с пл. № * в кв.6 по плана на населеното място и ответницата е осъдена да му предаде владението върху процесния имот. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени аргументи за вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита същото за недопустимо като постановено по отношение на имот, различен от описания в исковата молба. Формулирани са също и процесуалноправни въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване предвид липсата на практика на ВКС, които обобщени се свеждат до следния въпрос: необходимо ли е след отстраняване нередовности на исковата молба относно индивидуализацията на процесния имот във въззивното производство или при промяна на спорния имот в това производство, въззивният съд да изготви нов доклад или да допълни изготвения, включително като разпредели тежестта на доказване съобразно тази нова индивидуализация. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца срещу ответницата иска за ревандикация на сграда, индивидуализирана в исковата молба като полумасивна стопанска сграда – аптека, със застроена площ 36 кв. м., находяща се в имот пл. № 130 в кв.6 по плана на [населено място], описан в нотариални актове № № 152 и 153/04.06.2012 г., приложени към исковата молба. Ищецът се е легитимирал като собственик на основание наследствено правоприемство, давностно владение и договор за дарение. С нотариален акт № 152/04.06.2012 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Р. Р., Ф. Ш., Т. Р. и Р. Р. са признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот с пл. № 130 в кв.6 по плана на [населено място], заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с частичен висок призем, със застроена площ 90 кв. м. на етажа, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня и коридор и 25 кв. м. застроена площ на призема, състоящ се от две складови помещения, и полумасивна стопанска сграда, със застроена площ 36 кв. м. С нотариален акт № 153/04.06.2012 г. Ф. Ш., Т. Р. и Р. Р. са дарили на Р. Р. собствените си 7/8 ид. ч. общо от гореописания имот /ищецът е притежавал 1/8 ид. ч. от него/. В цитирания нотариален акт сградите са индивидуализирани по същия начин. Представени са одобрени строителни книжа от месец юни 2012 г. за изграждане на обект „пристройка на аптека и гараж“. В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че след издаването на нотариалните актове, през месец юли 2012 г. в имота е започнал строеж на нова сграда – аптека, като строежът бил извършен изцяло с нейни средства по време на фактическото й съжителство с ищеца. Описаната в исковата молба и доказателствата към нея сграда не се владее от нея /тя ползва построената в имота аптека/. В уточняваща молба от 06.12.2018 г. ищецът е посочил, че процесната сграда представлява масивна сграда – аптека. В първото по делото съдебно заседание горното уточнение е допуснато като „поправка на исковата молба“. Описаната сграда е различна от находящата се в имота полумасивна стопанска сграда и от жилищната сграда. Обявено е за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че аптеката се владее от ответницата. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в УПИ *-* са построени следните сгради: жилищна сграда в западната част на имота и масивна сграда в североизточната му част, с площ от 36 кв. м. Въз основа на одобрен на 04.07.2012 г. инвестиционен проект в югозападната част на имота е изградена нова едноетажна масивна сграда – аптека, със застроена площ 47 кв. м., включваща търговска зала, склад и сервизен възел. Описаната в нотариалните актове стопанска сграда не е идентична с построения през 2013 г. търговски обект – масивна сграда, аптека, съставляващ пристройка към съществуващата жилищна сграда /обозначен на приложение № 2 към експертизата/. Районният съд е отхвърлил иска поради липсата на идентичност между имота, описан в исковата молба и ползвания от ответницата. Процесната стопанска сграда /описана в нотариалните актове/ не се владее от ответницата. Въззивният съд е оставил без движение исковата молба с указание за индивидуализиране на процесната сграда. С уточняваща молба от 14.05.2019 г., препис от която е връчен на ответницата, ищецът е посочил, че същата представлява новопостроена сграда – аптека, със застроена площ 47 кв. м. Приет е като писмено доказателство констативен нотариален акт № 182/06.03.2019 г., с който е удостоверено правото му на собственост върху едноетажна масивна сграда – аптека и гараж, с обща застроена площ от 47 кв. м. /застроената площ на аптеката е 31 кв. м./. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственост на процесната сграда – аптека по силата на приращението. Ответницата я владее без правно основание. Според задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. При предявяване на иск за собственост на недвижим имот изискването за неговата индивидуализация съставлява условие за редовност на исковата молба. Предметът на делото се определя от ищеца чрез иска /чрез посочване на основанието и петитума на исковата молба, които съдържат индивидуализиращите белези на спорното право/ или неговото изменение, когато той заменява заявения с иска предмет на делото с един нов предмет. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. В настоящата хипотеза ревандикационната претенция е с предмет предаване владението на сграда, която в първоинстанционното производство е индивидуализирана като масивна сграда - аптека. Именно при така посочения предмет на делото ответникът е организирал и защитата си /независимо от първоначалното описание на сградата според представените с исковата молба писмени доказателства/. В конкретния случай предмет на иска за ревандикация е масивна сграда - аптека, описана в уточняваща молба от 06.12.2018 г., както и в първото съдебно заседание в първоинстанционното производство /различна от находящата се в имота стопанска сграда/. Въззивният съд е счел, че ищецът – жалбоподател не е индивидуализирал в хода на първоинстанционното производство процесната сграда, поради което е оставил исковата молба без движение. Постановеното въз основа на тази индивидуализация решение не е недопустимо. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция са предмет на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Същият не е дължал даване на нови указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно направената индивидуализация на сградата /в настоящата хипотеза тази индивидуализация е била извършена още в първоинстанционното производство/. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, обоснована с горното процесуално нарушение. Не са представени доказателства за направени разноски от ответника по касация в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,