Определение № 4183 от 13.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2026 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 11558 от 3.06.2023г., подадена от И. К. Н., чрез процесуалния представител адвокат К. с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 2777 от 27.05.2026г., като се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511евро. Твърди се, че към отговора са приложени доказателства за реалното им извършване. В предоставения срок, е постъпил отговор от подалата касационната жалба Ж. И. Г., чрез процесуалния й представител адвокат П.. Изразеното становище е за прекомерност на претендираните разноски. Счита, че минималният размер на дължимото възнаграждение за представяне на отговор в случая е 168.72 евро, изчислени съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 2777 от 27.05.2026г. е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената касационна жалба, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Това определение е влязло в сила на 16.07.2026г., когато е потвърдено с определение № 3885 по ч.гр.д.№ 2899/2026г.на ІV г.о. на ВКС. При постановяване на акта, съдът не се е обсъждал въпроса за направени от ответната страна разноски, защото подобно искане не е било заявено с представения отговор на подадената касационна жалба. Искането за разноски е направено с настоящата молба. Заявеното искане е недоказано, защото по делото не се съдържат доказателства за реално извършени разноски. Невярно е заявеното в молбата обстоятелство, че към отговора е приложен договор за правна помощ, с посочен размер на заплатен адвокатски хонорар. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат по правилата на чл.78 ГПК само когато страната е доказала, че те са реално заплатени. При липса на ангажирани доказателства, установяващи реалното заплащане на претендираното възнаграждение, искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение