Определение № 14 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 801/2012 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд № 6684 от 08.12.2011 год., постановено по гр.дело № 9522/2011 год. по описа на ІV-Г въззивен състав, с което е обезсилено решение № І-41-119 от 12.01.2011 год. по гр.дело № 10456/2005 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав с отхвърляне предявения от Л. Т. Б., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица]/конституиран по реда на чл.120 от ГПК/отм./ като правоприемник на първоначалната ищца А. К. Ч./ срещу Д. И. И., ЕГН [ЕГН] и Л. И. И., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ж.к.”В. І”, [жилищен адрес] иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждането на ответниците да предадат владението на следните недвижими имоти: 1 .УПИ ..... в кв.... по план на [населено място] с площ от 975 кв.м., при граници/съседи/: улица, УПИ ......., УПИ ..... и УПИ ..........; 2. УПИ ..... в кв..... по плана на [населено място], м.”Т.” с площ от 1670 кв.м., при граници по скица: от две страни-улица, УПИ ....-...., УПИ ....-.... и УПИ ...-.... и 3. УПИ ...-... в кв..... по плана на [населено място], м.”Т.” с площ от 1300 кв.м. при съседи:улица, УПИ ...-..., УПИ ....-..., УПИ ....-..., УПИ ...-.... и прекратяване производството по тези искове и за отхвърляне предявения от „А.”, [населено място], ул.”Г.” № .., рег. по ф.дело № 11/1991 год. на ОС-Благоевград срещу Д. И. И., ЕГН [ЕГН] и Л. И. И., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ж.к.”В. І”, [жилищен адрес] иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждането на ответниците да предадат владението на ½ ид.ч. от следните имоти: УПИ ...-... в кв.... по плана на [населено място] с площ от 975 кв.м., при граници/съседи/ улица, УПИ ...-..., УПИ ...-.... и УПИ .....-.......; УПИ ....-....... в кв..... по плана на [населено място], м.”Т.” с площ от 1670 кв.м., при граници по скица: от две страни-улица, УПИ ....., УПИ ...-... и УПИ ...-.... и УПИ ...-... в кв.... по плана на [населено място], м.”Т.” с площ от 1300 кв.м. при съседи: улица, УПИ ...-..., УПИ ...-..., УПИ ....-..., УПИ ....-.... в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне предявения от „А.”, [населено място], ул.”Г.” № .., рег. по ф.дело № ... год. на ОС-Благоевград срещу Л. Т. Б., ЕГН [ЕГН] /конституиран по реда на чл.120 от ГПК/отм./ като правоприемник на първоначалната ищца А. К. Ч./ иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за установяване, че „А.” притежава право на собственост въз основа на договор за продажба на наследство от ..... год. върху ½ ид.ч. от следните имоти: УПИ ...-.... в кв..... по плана на [населено място] с площ от 975 кв.м., при граници/съседи/: улица, УПИ ...-..., УПИ ...-.... и УПИ ...-....; УПИ ....-.... в кв..... по плана на [населено място], м.”Т.” с площ от 1670 кв.м., при граници по скица: от две страни-улица, УПИ ...-..., УПИ ...-.... и УПИ ...-.... и УПИ ..-... в кв..... по плана на [населено място], м.”Т” с площ от 1300 кв.м. при съседи: улица, УПИ ....-...., УПИ ....-....., УПИ ....-...., УПИ ....-..... Недоволен изцяло от въззивното решение е касаторът Л. Т. Б., представляван от адвокат А. Б., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд – решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І-во гражданско отделение и е „основано на избрани от съда доказателства без да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. От ответниците по касация Д. И. И. и Л. А. И., представлявани от адвокат В. Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за присъждане на направени по делото разноски. Постъпила е и втора касационна жалба, подадена от С. с нестопанска цел/С./ А.”/А./, представлявано от адвокатите П. П. и Д. Г., което обжалва в срока по чл.283 ГПК изцяло въззивното решение като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК понеже съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата за правото на участие на заветник в производството по реда на чл.120 ГПК/отм./ и конкуренцията на тези права с правата на универсалния правоприемник /наследник по закон/, при което не е гарантиран справедлив и безпристрастен съд и не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. От ответниците по касация Д. И. И. и Л. А. И. чрез адвокат В. Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност, респ. недопустимост. Претендират за направените по делото разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Останалите ответници по касация Г. Г. Ц., А. Д. Л., П. Р. С., С. И. С., П. Д. Б. и Е. Г. Б. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените в изложенията основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че делото е образувано по ревандикационни искове на А. К. Ч. срещу съпрузите Д. и Л. И., предявени при условията на първоначално необходимо задължително другарство. Взето е предвид, че в първоинстанционното производство ищцата умира на 28.07.2006 год., а единствен наследник по закон е Л. Т. Б. като е направен извод, че определението в открито съдебно заседание от 26.10.2006 год. в частта, с която същият е конституиран като правоприемник, е постановено в неправилно приложение на чл.120 ГПК/отм./, защото Л. Т. Б. е формален ищец и за това решението като недопустимо е обезсилено. Съобразено е, че А. е обосновал интереса си от главно встъпване, защото счита неверни твърденията на А. К. Ч. за наследствено правоприемство от нейния брат И. К. Ч., починал на 11.02.1999 год., извършило универсално завещание в полза на А. М. К.(А. В.) без родство с него, гражданин на Германия, която продава цялото придобито негово имущество на А. с договор от ..... год. и към датата на молбата по чл.181 ГПК (21.03.2007 год.) първоначалната ищца е починала, затова Л. Т. Б. е ответник по положителния установителен иск за собственост, а семейство И. са ответници по исковете по чл.108 ЗС. Отчетено е, че съгласно чл.22 К. в първоначалната редакция чужденците не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон, поради което дори и да се приеме, че И. Ч. е запазил ½ ид.част от трите/процесните/ УПИ по наследство от майка си Е. М. Ч., А. К. не ги е придобила, съответно-договорът от ..... год., с който А. купува от нея не произвежда вещно-транслативен ефект по отношение на имотите, респ. неосъщественият придобивен способ на чл.212 ЗЗД води до неоснователност на исковете на главно встъпилия А., а крайните изводи в допустимата част от решението съвпадат с тези на първата инстанция. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос. Представените решения на Върховен касационен съд касаят различна фактическа обстановка: Решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І-во гражданско отделение е постановено по иск за определяне на граници с правна квалификация чл.109а ЗС във връзка с чл. 12 ГПК, съгласно който съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и във връзка с чл.235, ал.1 ГПК, който предвижда, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона; Решение № 309 от 25.06.2009 год. по гр.дело № 1206/2008 год. на ІV-то гражданско отделение е постановено в производство по друг процесуален ред – по чл.218а ГПК/отм./ и е свързано с приложението на чл.30, ал.1, чл.75, ал.2, чл.91а ЗН във връзка с чл.208, ал.2 ГПК/отм./; Решение № 155 от 15.02.2009 год. по гр.дело № 6146/2007 год. на ІІІ гражданско отделение касае иск с правно основание чл.87, ал.3 ГПК; Решение № 578 от 19.07.2004 год. по гр.дело № 198/2004 год. на І-во гражданско отделение е свързано с приложението на чл.19, ал.1 и чл.16, ал.2 ЗН във връзка с чл.10 и чл.14 ЗСПЗЗ, чл.27 ППЗСПЗЗ в производство за делба в производство по ГПК от 1952 год./отм./, а Решение /определение/ № 155 от 22.03.2011 год. по гр.дело № 16/2011 год. на І-во гражданско отделение е за отвод на състава на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Така както са изложени основанията за допустимост касаят неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Представеният договор от 17.04.2012 год. за правна помощ и съдействие от адвокат В. Т. е в несверено/незаверено/ксероксно копие, поради което съгласно чл.183 ГПК се изключва от доказателствата по делото и настоящата инстанция не дължи произнасяне по искането в отговорите на ответниците И. по касационните жалби за присъждане на разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение