Определение № 621 от 30.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. К. ,чрез адв. М. А. срещу решение № 4965 от 05.11.2018г по гр.дело № 720/2018г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по мерки за лични отношения на А. С. Г. и М. М. Г. с малолетно дете,тяхно внуче, съгласно чл. 128 СК. Решението е обжалвано от майката К. П. К. като недопустимо и неправилно.В приложеното към жалбата изложение се формулират свързано поставени въпроси от материалноправно естество по иска на основание чл. 128 СК и процесуалноправни въпроси, следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводите на страните, сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.Според касаторката съдът е пренебрегнал необходимостта да обсъжда служебно възпитателските качества на бабата и дядото на детето по бащина линия. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решението на Благоевградски ОС е постановено при спазване на процесуалните изисквания за допустимост на съдебни актове, като доводът на касаторката че не била препятствала личните контакти на ищите с внучето им и това лишава иска от процесуална предпоставка, не може да бъде възприето като съображение обуславящо допускане до касационно обжалване по служебния критерии, разяснен в ТР №1/2009г на ОСГТК. Поставените въпроси са без обосновка по изтъкнатите основания на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по тези критерии. Първата група въпроси ( т.1- 4 от изложението ), се свеждат до това дали съдът преценява по основателността на иска с правно основание чл. 128 СК възпитателските качества на бабата и дядото, влиянието което те могат да окажат върху неговата личност,следва ли да изложи мотиви за по този въпрос,липсата на преценка в тази връзка съответства ли на Постановление №1/1974г по гр.д № 3/1974г на ВС, дава ли чл. 128 СК безусловно право на бабата и дядото да имат контакти с детето, или е необходимо да установят пред съда, че тези мерки са в интерес на детето,като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Въпросите предпоставят липсваща преценка от страна на съда по факти, които обаче са съобразени при постановяване на решението оглед конкретните обстоятелства, видно от неговото съдържание. Въззивният съд не е приемал ,че личностния облик,възпитателските качества на бабата и дядото и влиянието, което могат да окажат на детето са без значение за иска.Съответства на установената практика на ВКС, включително задължителната за съдилищата практика на ВС на РБ изтъкнатото от Благоевградски ОС по поставените въпроси ,че интересът детето да контактува с бабата и дядото на родител, който по решение на съда или стечение на обстоятелствата не упражнява родителските права,се преценява на плоскостта на възпитателските качества на и влиянието, което те могат да окажат върху личността на детето ,но главен критерии за това не са отношенията с родителя в частност с майката,която оспорва или не зачита правото им, а поведението на бабата и дядото към детето. Може да е в интерес на детето контактите с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие. След като по делото е прието за установено, че ищците са се грижели за самото дете добре, искат да имат лични отношения и не застрашават здравето и развитието му, не е в интерес на детето да нямат тези отношения с него,при определен подходящ режим (реш.№672/2010г гр.д №914/2010г, ІV г.о и др). В случя по настощето дело е съобразено,че индиции и свидетелства за негативно поведение на А. и М. Г. спрямо детето не са изтъквани и установени в процеса. Безспорно до навършване на тригодишна възраст на детето майката го е отглеждала в дома им в [населено място] и с тяхна помощ, след което от м.април на 2016г, поради окончателната й раздяла с бащата на детето, заедно с детето се е преместила в [населено място], общ. П.,при родителите си. Майката не е съдействала на опитите на бабата и дядото да виждат внучката си след 2016г.,въпреки че те са посещавали селото с тази цел и съгласно показанията на св.К. ,майка на касаторката, детето знае като свой баща не биологичния си, а лицето с което майката живее в момента ,тя „не говори” на детето за баща му и неговите баба и дядо по бащина линия. Съдът не е давал оценка на това поведение на майката,но това не е било и необходимо извън обосновано отчетения правен интерес на двамата ищци да потърсят намесата на съда, за да се установи режим на лични контакти между тях и детето. С оглед определяне на режим ,по който да се осъществява правото на личен контакт съгл.чл.128 СК въззивният съд е съобразил възрастта, здравословното състояние на детето, големите разстояния от [населено място] до [населено място] и необходимостта от адаптационен период от шест месеца. След като мотивите на Благоевградски ОС изразяват преценката как правото на личен контакт с бабата и дядото да се осъществи при режим ,който е в най-добрия интерес на детето при конкретните обстоятелства ,а всички те са обсъдени и съобразени и след като най-подробно въззивният съд е обсъдил именно възраженията на касаторката като въззивен жалбоподател като е съобразил част от тях при избора на режим, неотносимо и без връзка с решаващите съображения на съда се поставят и процесуалноправните въпроси по т.5, т.6 от изложението - за служебното задължение на съда да съобрази обстоятелствата и доказателствата при определяне мерки на лични отношения, по който въпрос противоречие с решение №503/2013г ІV г.о на ВКС не е налице; за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оплаквания съгл. чл.269 ГПК, което въззивният съд е направил. В мотивите съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, както е посочено в редица решения от практиката на ВКС. Но при изложение, в което този процесуалноправен въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация,свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки на съда, въпросът преформулира единствено касационно оплакване. Върховен касационен съд не намира ,че Благоевградски ОС е игнорирал релевантни обстоятелства и не е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата, давайки по този начин отговор на правен въпрос. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,а доколкото поставите въпроси имат установен отговор в практиката на ВКС и въззивното решение е съобразено с тази практика,която се споделя и от настоящия съдебен състав, не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид вече изложеното, несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал.2 ГПК поради недопустимост, или очевидна неправилност на решението. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.