Определение № 4220 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2022 г.

Производството е по чл.274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение №535, постановено на 25.01.2022г. от тричленен състав на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж по ч.гр.д.№174/2022г. е оставена без уважение частната жалба на Л. Р. Х. срещу разпореждане от 12.10.2021г., постановено по гр.д.№53146/2020г. на СРС, 167 състав, с което е върната исковата молба поради недопустимост на предявените от нея искове по чл. 72, ал. 1 ЗС. Определението е обжалвано от Л. Р. Х. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане да бъде отменено, а делото бъде върнато за разглеждане и решаване по същество. Така подадената частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая Л. Р. Х. е предявила срещу „Строителство 06“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 2000лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 300000лв., представляваща стойността на извършени от нея подобрения в апартамент №24, находящ се в [населено място], район „П.“,[жк], [улица], ет.6 и иск за присъждане на сумата от 1000лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 170000лв., представляваща стойност на извършени от нея подобрения в апартамент №19, находящ се в [населено място], район „П.“,[жк], [улица], ет.5, както и за признаване право на задържане на тези апартаменти до окончателното заплащане на направените подобрения. Всеки един от така предявените при условията на обективно и субективно съединяване искове е с цена под 5000лв. и постановеното по така предявените искове въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. Действително със същата искова молба е направено и искане за признаване право на задържане, но доколкото правото на задържане макар да се ползва със сила на пресъдено нещо, няма самостоятелен характер и във всички случаи е свързано с парична претенция с определена цена, това обстоятелство не обосновава различен извод. Не обосновава различен извод и обстоятелството, че в случая исковете са предявени като частични от претенции с цена, значително надхвърляща посочената в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК стойност. Въззивните решения по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска под 5000лв. не подлежат на касационно обжалване дори искът да е предявен като частичен. В този смисъл т. 1 на ТР №1 от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение