Определение № 50313 от 09.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1121/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П. срещу въззивно решение № 134/03.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3016/2021 г. на Апелативен съд София, с което, след частична отмяна на решение № 260088/01.07.2021 г. по т. д. № 157/2018 г. на Окръжен съд Враца в неговата осъдителна част, е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ А. Ц. П., настъпила на 12.08.2018 г. резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Предявеният иск се счита за основателен и доказан в пълния му размер от 100 000 лв. поради това, че съгласно влязла в сила присъда водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, е признат за виновен, че на 12.08.2018 г. по непредпазливост е причинил смъртта на А. П. и Г. Р.. Касаторката П. П., която е сестра на А. П., твърди наличие на силна емоционална връзка между нея и брат ѝ, установена от свидетелски показания, като излага подробно фактическите обстоятелства, от които извежда топлите и прекрасни отношения между тях, акцентирайки неколкократно на обстоятелството, че те са нямали друго семейство и са разчитали единствено един на друг да преодоляват трудностите в живота, бидейки в постоянен контакт. В жалбата настоява, че е доказана материалноправната ѝ легитимация съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС и релевира оплакване, че от въззивния състав не са оценени комплексно всички обективно доказани обстоятелства при определяне размера на справедливото обезщетение.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал, 2, предл. III ГПК. Формулира се въпрос, който според касаторката е включен в предмета на делото и е обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросът е следният:

1. „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, в резултат на ПТП, който риск е покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и в този случай какви са критериите за определяне на наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение (извън най-близките, очертани чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.), и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“

Заявява се становище, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие със задължителните указания, дадени в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, както и в противоречие с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 310/06.02.2019 г. по т.д. № 2429/2017 г. на II т.о., определение № 13/12.01.2022 г. по т.д. № 724/2021 г. на I т.о., определение № 23/13.01.2022 г. по т.д. № 597/2021 г. на II т.o. и др. Очевидната неправилност на обжалвания акт е изведена от необсъдени факти и неправилно преценени доказателства, конкретно от необсъждане на обстоятелството, че братът и сестрата нямали друго семейство и били опора един на друг, а сестрата преживяла изключително болезнено загубата на брат си и продължавала да я преживява, което сочело към силна привързаност, надхвърляща по интензитет нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде уважен до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация ЗД „Евроинс“ АД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от П. Ц. П. срещу ЗД „Евроинс“ АД искова претенция за заплащане на обезщетение в размер 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие ПТП на 12.08.2018 г., при което е загинал брат ѝ А. Ц. П..

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е бил частично уважен до размер от 40 000 лв. В мотивите на въззивното решение съдът е приел на основание чл. 300 ГПК за безспорно установено наличието на виновно и противоправно деяние на водач, за чиято гражданска отговорност е била налична застраховка при ответното дружество, в резултат на което деяние е настъпило ПТП и смъртта на А. П.. При изследване на въпроса относно материалноправната легитимация на страната да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си съдът се е позовал на тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС и е приел, че тя е обусловена от наличие на изключително трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обосновал е извод за недоказана активна легитимация, предвид изслушаните по делото свидетелски показания. Въз основа на тях съдът е приел отношенията между ищцата и починалия ѝ брат за нормални, добри и типични за родствената връзка, без открояваща се силна емоционална близост или необичайна и интензивна привързаност между двамата. Акцентирал е, че приживе те не са били постоянни членове в едно домакинство, а отношенията им били добри и ежедневни, но не и извънредни. При тези факти съставът на Апелативен съд София е отрекъл наличието на отношения, наподобяващи установените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., поради което е приел, че в случая сестрата на починалия не притежава активна материална легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на брат си и е отхвърлил претенцията ѝ като недоказана.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Решението не е очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на основополагащи правни принципи, както и на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, а изложените от касатора оплаквания касаят неправилността на въззивното решение, което съставлява основание за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускането му до касационно обжалване.

Формулираният от касатора въпрос в първата си част отговаря на характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и е намерил място в решаващите мотиви на постановения от него съдебен акт. Същият обаче не удовлетворява допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно цитираното от касатора тълкувателно решение, както и приложената казуална практика, която напълно се споделя от настоящия състав, право да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смърт на техен близък освен лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., по изключение са и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, като предпоставка за присъждане на това обезщетение е доказване на тази особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, извършил е самостоятелна и подробна преценка на релевантните обстоятелства около материалната легитимация на касаторката. Дали в резултат на тази преценка изводите му са правилни е въпрос, който е извън предмета на настоящото производство.

Във втората си част – относно критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик – въпросът няма характеристиките на правен. Това е така, защото фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една емоционална връзка е трайна и дълбока по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС