Определение № 5190 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.З ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. Ц. Р., чрез адв. П. М. - САК, против определение № 11504 от 02.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 8813/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 20370/08.06.2023 г. по гр.д. № 16031/2023 г. на PC - София за връщане като просрочена подадената от жалбоподателя молба по чл.61, ал.1 ЗН за приемане под опис наследството от П. Г. Р., поч. на 16.10.2022 г. С частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. С приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 ГПК. Размяна на книжа не се предвижда предвид вида на производството. Настоящият състав на касационната инстанция намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване: Частната касационна жалба е допустима Съдебното производство е образувано по молба на О. Ц. Р. и С. Ц. Р., подадена на основание чл.61, ал.1 ЗН, на 29.03.2023 г. с искане за приемане по опис на наследството, оставено от П. Г. Р., починал на 16.10.2022 г. С разпореждане от 22.05.2023 г. на молителите е указано да посочат кога са узнали, че наследството е открито, както и да посочат дали имуществото на наследодателя се изчерпва с посоченото в молбата. Препис от разпореждането от 22.05.2023 г. е бил връчен на О. Р. на 09.06.2023 г., като същият е посочил с молба от 15.06.2023 г., че е узнал за смъртта на наследодателя на 13.12.2022 г. по друго дело. С определение № 20370/08.06.2023 г. първостепенният съд е върнал молбата на О. Р. и на С. Р. като просрочена, подадена след изтичане на 3-месечния срок по чл.61, ал. 1 ЗН. Молителите са обжалвали поотделно горното определение, като частните им жалби са били разгледани в отделни частни дела пред СГС като въззивен съд. Частната жалба на С. Р. не е уважена с определение по ч.гр.д. № 7238/2023 г. на СГС, което е влязло в сила като необжалвано от нея. По частната жалба на О. Р. е било постановено въззивно определение № 11504 от 02.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 8813/2023 г. на Софийския градски съд. За да потвърди първоинстанционното определение в частта по връщане молбата на О. Р. по чл.61, ал.1 ЗН, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че молбата е подадена след изтичане на 3-месечния срок от узнаването за смъртта на наследодателя. Посочил, че предвиденият в материалната разпоредба на чл. 61 ЗН 3-месечен срок за приемането на наследството по опис е преклузивен такъв, като възможността за продължаването му не следва да се свързва с предвидената такава за продължаване на процесуалните срокове по чл. 63 ГПК или възстановяване на срок по реда на чл. 64 ГПК, които са неприложими в производството по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Въззивният съд е посочил, че за да бъде спазен срокът за заявяване приемане наследството по опис по чл. 61 ЗН, а именно - 3-месечен такъв от узнаване от наследника, че наследството е открито, в този срок това следва да бъде заявено от него пред съответно компетентния районен съд по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Предвидената в изречение второ на чл. 61, ал. 1 ЗН възможност за продължаване на срока за приемане наследството по опис касае случаите, когато е необходимо допълнително проучване имуществото в наследствената маса, което би отнело период от време по- дълъг от предвидения в закона. Намерението за това, обаче, следва първо да е било заявено и същевременно да е поискана възможност за уточняването му при допълнително определен срок за това по преценка на районния съд и не по-дълъг от 3-месечен такъв. В този смисъл искането за продължаване срока за приемане наследството по опис следва да бъде заявено преди изтичането на установения в чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН 3- месечен срок за това. Продълженият срок ще има характер на срок за размисъл на призвания да наследи, който след проучване на наследственото имущество и попадащите в него активи и пасиви, ще има възможност да изрази волята си относно приемането на наследството. В изложението, приложено към касационната частна жалба на О. Р., се твърди наличие на основание за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с препратка към т.3, също и очевидна неправилност на въззивното определение, но не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с твърдението, че произнасянето по жалбата му е от значение за точното прилагане на закон, както и за развитие на правото, а е изложил оплаквания, че с определението си въззивният съд е нарушил чл.61, ал.1 ЗН, защото счита срокът по него да не е преклузивен, и че съдът не е съобразил, че молителят не е пряк наследник на починалия негов чичо и за установяване имуществото на починалия е необходимо повече време. Съобразно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът следва да посочи правен въпрос, по който да бъде селектирана касационната жалба, който въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. от касационната жалба. В случая жалбоподателят не е посочил такъв въпрос, а изложението отново преповтаря оплакванията за неправилност на възвивнотго определение, които оплаквания обаче не могат да послужат пряко като основания за селектиране на жалбата в производството по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Ето защо липсва общото основание за селекция по чл.280, ал.1 ГПК, което препятства преценката дали е налице по поставения въпрос и специфичното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, което не е обвързано от формулиране на правен въпрос. В резултат от служебната проверка от касационната инстанция не се установи вероятна нищожност или недопустимост на същото, то не е и очевидно неправилно по смисъла на това понятие, тъй като прочитът му не сочи да е постановено в явно нарушение на закона или извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, нито с него са нарушени основополагащи правни принципи. Произнасянето на въззивния съд е съобразено със закона и с практика на ВКС по въпросите за характера на срока по чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН, както и за вида на производството по чл.61, ал.1, изр. 2 ЗН, обективирана в определение № 180 от 16.10.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3004/2020 г., I г. о., постановено по реда на чл.274, ал.З, вр. чл.280, ал.1 ГПК, с което е даден отговор именно на тези въпроси, като е прието, че производството по чл.61, ал.1, изр.2 ЗН е самостоятелно охранително производство, различно от производството по вписване на изявлението за приемане на наследството по опис, както и от производството по съставяне на опис на наследственото имущество. Целта на това производство е само и единствено извършването на преценка дали са налице предпоставките за продължаване на срока за запознаване със състоянието на наследственото имущество. Искането за продължаване на определения от законодателя тримесечен „срок за размисъл“ следователно трябва да бъде отправено до съда преди изтичането на законово определения срок. По изложените съображения касационното обжалване не може да се допусне. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: