Определение № 313 от 08.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2030/2016 г.
ВКСII гражданско отделение08.07.2016 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 800 от 26.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 8940/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV „в” въззивен състав. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ........................................................... година, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторката Л. Й. Д., чрез процесуалния й представител адвокат С. Т. от АК – К., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 30877 от 07.03.2016 г. на Л. Й. Д. чрез адвокат С. Т. от АК – К. против решение № 800 от 26.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 8940/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV „в” въззивен състав. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт; отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците по касация Л. Г. Ц. – М., В. Н. Х. – Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д., А. Б. А., Г. В. Ц., В. Т. Ц., Б. Т. Н., Й. Б. Ц., Р. Г. Ц., К. Б. Ц., Б. Н. Ц., Н. Г. Г. и Г. Г. Ц., чрез пълномощника им адвокат Я. В. от САК са подали писмен отговор, с който възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационното обжалване и оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция при условията на чл. 196 и сл. ГПК вр. § 2, ал. 1 от ПЗР ГПК, Софийски градски съд е отменил решение от 28.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 34750/2012 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 49 състав, като вместо това е осъдил Л. Й. Д. да предаде на основание чл. 108 ЗС на Л. Г. Ц. – М., В. Н. Х. – Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д. (последните четирима конституирани на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на П. Б. Д. и Б. Д. А.), А. Б. А., Г. В. Ц., В. Т. Ц., Б. Т. Н. (последните трима конституирани на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на Т. П. Ц.), Й. Б. Ц., Р. Г. Ц., К. Б. Ц., Б. Н. Ц., Н. Г. Г. и Г. Г. Ц. владението върху УПИ XIII-205 от кв. 14 по плана на [населено място], в.з. „М. Д.“ II Б част, местност разширението „Дупките“ с площ от 1 094 кв. м. при граници УПИ XII-204, път, УПИ XIV-208 и УПИ VIII-206. В представеното изложение са формулирани следните въпроси, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно:
„Следва ли съобразно правилата в ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост?”,
„За правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ, неговата нищожност и съобразяването му с въведените от закона пречки за реституция”,
„Коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени – чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ?”,
„Какво е решението на органа по възстановяване на земеделската собственост, когато е заявена воля за възстановяване на имот, различен от притежавания преди обобществяването?”,
„Валидно ли е решението на ПК / ОСЗГ и поражда ли своето конститутивно действие, когато е постановено от териториално некомпетентен да възстанови земеделската собственост съобразно землищната граница орган по поземлена собственост и в нарушение на административната процедура по чл. 11 във връзка с чл. 13 ППЗСПЗЗ ?” Касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпроси 1, 2, 4 и 5. Първият въпрос съставлява оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения, който подлежи на обсъждане с акта по съществото на спора. Вторият въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд е упражнил косвен контрол за валидността и материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ, а обстоятелството, че резултатът от така упражнения контрол е неудовлетворителен за касаторката не е основание за допускане на обжалването. Четвъртият от въпросите предполага въззивният съд да е приел, че не е доказана идентичност между имота, внесен от наследодателката на ищците в ТКЗС и този, възстановен с решението на ОСЗ. Данните са в противната насока – СГС е формирал извод за наличие на идентичност, а с поставянето на въпроса касаторката изисква ВКС отново да анализира събраните по делото доказателства, което не може да се осъществи по реда на чл. 288 ГПК. По аналогичен начин стои проблема и с поставения пети въпрос, който също изисква нов анализ на доказателствата, какъвто може да се осъществи едва при допуснато обжалване – с решението по съществото на спора. Поставеният от касаторката трети въпрос ( „Коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени – чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ?” ) – противно на становището, застъпено в отговора на касационната жалба, има обуславящо значение за изхода на спора, доколкото по делото е установено, че имотът е бил обект на замяна по ЗТПС, както и е застроен с масивна стоманобетонна сграда със стоманобетонни основи и жилищна сграда с бетонни ивични основи и носещи тухлени стени със скатен покрив с керемиди. При това положение въпросът за приложимия закон относно претендираното реституиране по реда на ЗСПЗЗ има пряко отношение към изхода на спора, като същият е разрешен в противоречие с представеното от касаторите Решение № 92 от 06.06.2013 г. по гр.д.№ 743/2012 г. на ВКС, І г.о. В рамките на произнасянето по този въпрос следва да се обсъдят и доводите на ответниците по касация дали пречка за реституцията е застрояване, извършено не от лицето, на което имотът е предоставен по реда на ЗТПС. При допускане на касационното обжалване касаторката дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.