Определение № 97 от 22.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 03.08.2015 година по гр.д. № 4313/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № 117-261 от 10.12.2013 г. по гр.д. № 2692/2013 г., с което е отхвърлено искане на Д. С. Д. от [населено място] по чл. 127, ал.2 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични контакти спрямо малолетното дете С. Д. Д., предоставени на майката А. Д. Н.. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. С. Д. от [населено място]. В жалбата е въведено и искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. Д.Н. поддържа, че жалбата е недопустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. въззивните решения по производства по чл. 127, ал. 2 СК не подлежат на касационно обжалване. Предмет на решението по въззивно дело № 4313/2014 г. СГС е предявена от бащата Д. С. Д. претенция по чл. 127, ал.2 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични контакти спрямо малолетното дете С.Д. Д., предоставени на майката А. Д.Н. със съдебно решение по гр.д. № 314/2008 г. СГС. Касационна жалба № 11005 срещу въззивно решение по гр. дело № 4313/2014 г. СГС е постъпила на 15.10.2015 г., след влизане в сила на изменението с ДВ, бр. 50 от 2015 г., поради което производството по жалбата е недопустимо. Искането за спиране на недопустимото производство се явява безпредметно, предвид което по него не се дължи произнасяне. Недопустимата касационната жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, воден от което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение