Определение № 971 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 831/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1041 / 22.08.2012 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 717 / 2012 год., с което е потвърдено определение от 13.07.2012 год. на Плевенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4074 / 2012 год., с което и на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК вр. с конституционно дело № 4 / 2012 год. на Конституционен съд на Република България е спряно производството, образувано по заявление с правно основание чл.417 т.2 ГПК - издаване заповед за изпълнение на парично задължение към [фирма] срещу длъжника Д. Р. П., основано на извлечение от счетоводни книги на заявителя и въз основа на сключен между страните договор за банков кредит, в размер на 8 426, 77 лв. главница, 389,35 лв. възнаградителна лихва и 17,42 лв. мораторна лихва. Жалбоподателят излага съображения за неприложимост на чл.229 ал.1 т.6 от ГПК в заповедното производство, във връзка с което е формулирал и процесуалноправния си въпрос в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. В частната жалба се излагат и съображения, че спирането по чл.229 ал.1 т.6 от ГПК следва да се прилага в съчетание с конституционната норма на чл.150 ал.2 от Конституцията - в случаите когато състав на ВКС е оспорил конституционосъобразността на приложим по делото закон. В този смисъл жалбоподателят, с оглед образуване конституционно дело № 4 / 2012 год. по искане на О. на Република България, намира спирането недопустимо. Ответната страна – Д. Р. П. не е взела становище по касационната частна жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща към момента на подаването й правен интерес от обжалването и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбата е недопустима, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК, предвид цената на всяка от заявените по реда на заповедното производство претенции - под 10 000 лева. Оспорването на евентуална заповед за изпълнение по извлечението от сметка, на основание сключената между страните, търговска по смисъла на чл. 1 ал.1 т.7 от ТЗ, сделка предпоставя иницииране на исково производство по търговски спор - чл. 365 ал.1 т.1 ГПК, въззивното решение по което би било необжалваемо. Касационната частна жалба е недопустима и на друго основание - отпаднал след подаването й правен интерес за жалбоподателя от обжалване на спирането, предвид следното: Конституционно дело № 4 / 2012 год., производството по което е обосновало постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд спиране, на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК, е приключило с решение № 12 / 02.10.2012 год., обнародвано в ДВ бр. 79/ 2012 год. и съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за Конституционния съд е влязло в сила в тридневен срок от обнародването му. С постановяването и влизането му в сила е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от атакуване на спирането, тъй като за сезирания със заявлението по чл.417 т.2 ГПК съд е възникнало задължението за служебно възобновяване на производството, а при негово бездействие защитимо право да претендира възобновяването има и самият жалбоподател, на основание чл.230 ал.1 ГПК. Отпадналият, макар след подаването на частната жалба, правен интерес от обжалването препятства произнасянето по същество по поставения, безспорно относим и значим за решаващите мотиви на въззивния съд процесуалноправен въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение