Определение № 60560 от 29.06.2021 г. на ВКС по д. № 1296/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ЕТ „Велико Иванов – Вики 45”, гр. Сливен срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №595/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен за разликата над 278,81 лв. до пълния претендиран размер от 8 989,40 лв. предявеният от касатора срещу П. К. иск по чл.203, ал.1 КТ – за връщане на сума, която касаторът е платил за погасяване на глоба, наложена лично на ответника в качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил в ищцовото предприятие, за констатирано нарушение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроси от предмета на спора относно отговорността на работодателя и на работника за наложена на последния като шофьор на автомобил глоба за нарушаване на разпоредбите при преминаване през граничните пунктове. Сочи, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №3502/17 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №111/2017 г. на четвърто г.о. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че между страните са съществували трудовоправни отношения, по силата на които ответникът е заемал длъжност „шофьор на товарен автомобил” при ищеца. Спорното правоотношение по повод наложената на шофьора глоба възникнало при извършване на възложената му работа – изпълнение на курс до Италия. Според въззивния съд в случая не може да се ангажира отговорността на работника по чл.203, ал.1 КТ. По делото няма данни вредата да е причинена от работника умишлено или да е резултат от престъпление. Затова ответникът може да носи само ограничена имуществена отговорност по чл.206, ал.1 КТ. При тези изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора два правни въпроса от предмета на спора: лична отговорност ли носи работник / шофьор/, извършващ превоз на товари в чужда страна и нарушил разпоредбите за преминаване през граничните пунктове или това е отговорност на работодателя? Когато ЕТ – собственик на МПС, превозващо товари, заплати по искане на работника – шофьор наложената на последния глоба, за да не бъде задържан и осъден на лишаване от свобода, чужд дълг ли плаща или задължения на фирмата? Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – посочените по –горе решения по чл.290 ГПК, както и служебно известната на ВКС трайна практика на съдилищата, обобщена в опр. по гр.д. №191/11 г. на трето г.о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.