Определение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 363/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Х. П. Х. и Н. А. П., чрез адв. Л. К. срещу решение № 1515/08.12.2010 г. по в.гр.дело № 1354/2009 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 1262/25.04.2009 г. по гр. дело № 6232/2006 г. на В. районен съд и вместо отменената част е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ищцата С. Г. З. и Б. Р. З. са собственици на основание изкупуване по реда и условията на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и прекратена СИО за С. Г. З. и по наследяване от Р. С. З. за двамата, а от наследодателя им възоснова на изкупуване по реда и при условията на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ на недвижимия имот УПИ XXV-750 в кв.96 по плана на[населено място], общ. А., В. област с площ от 634 кв.м. и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението на описания имот, съответно е отменен на осн.чл. 431,ал.2 ГПК/отм./ к.н.а № 17/1996 г. на нотариус при ВРС. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба са посочени правни въпроси, решени според жалбоподателката при наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата С. З. и Б. З. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 108 ЗС и чл.431,ал.2 ГПК/отм./ за признаване по отношение на жалбоподателите че ищците С. Г. З. и Б. Р. З. са собственици на недвижимия имот УПИ XXV-750 в кв.96 по плана на[населено място], общ.А., В. област с площ от 634 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на описания имот, съответно за отмяна на осн. чл. 431,ал.2 ГПК/отм./ к.н.а № 17/1996 г. на нотариус при ВРС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска по иск за собственост се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л. 4 от гр.д.№ 6232/06 г. на В. районен съд удостоверение изх. № 970/14.03.2006 г. на [община] данъчната оценка на процесния имот е в размер на 871.90 лв.. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о