Определение № 10 от 29.03.2022 г. на ВКС по д. № 2/2022 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд – София град, повдигнат с определение от 10.01.2022 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3769/2021 г., относно компетентния съд, който да разгледа предявените от А. П. И. срещу Министерство на туризма, осъдителни искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на притежавана от него съразмерна част от имуществото на „Слънчев бряг“ АД като акционер на дружеството в размер на 657 578,70 лв. и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от неполучен дивидент от „Слънчев бряг“ АД като акционер на дружеството във връзка с притежаваните от него 5 340 бр. акции в размер 438 386,62 лв., както и искове за заплащане на обезщетения за забава върху претендираните главници, считано от влизане в сила на решението на съда, установяващо незаконосъобразността на действията/бездействията на ответника до окончателното изплащане. Исковата молба на ищеца А. П. И. срещу Министерство на туризма е депозирана на 03.05.2019 г. пред Административен съд – София град. С Разпореждане от 30.10.2019 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и е оставил без движение последната, като е дал указания на ищеца да уточни в резултат на какво счита, че са му причинени твърдените вреди, като посочи ясно дали те са в резултат на конкретен административен акт, отменен като незаконосъобразен по съответния ред, съответно обявен за нищожен, или за който се твърди че е нищожен, като се изложат съображения за това твърдение; да посочи конкретното незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. В указания срок ищецът е депозирал молба-уточнение. След запознаване с изложените в нея допълнителни уточнения, съдът е приел, че предявените искове, предявени по реда на чл.203 и сл. вр. чл.128, ал.1, т.6 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ, са процесуално недопустими, тъй като в исковата молба липсват твърдения за наличието на вреда, настъпила конкретно в резултат на административна дейност. Приел е, че дадените конкретни и ясни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба, не са изпълнени от ищеца, тъй като липсват конкретни твърдения, относими към фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, което прави невъзможно изследването на пряка и непосредствена причинна връзка между причинител и вреда. По изложените съображения и предвид неизпълнение на дадените указания, с определение от 24.02.2021 г. исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Препис от определението е надлежно връчено на ищеца на 15.03.2021 г., който в срока за обжалването му пред Върховния административен съд е депозирал частна жалба с вх. № 9509/18.03.2021 г., както и молба от 15.03.2021 г., с която е поискал от административния съд да допълни определението си от 24.02.2021 г. като се произнесе по въпроса за подсъдността на исковете и съответно да препрати делото на компетентния съд, каквото искане е направено с молба –уточнение от 19.11.2019 г. По повод на искането за допълване на съдебния акт, с който исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, съдът с определение от 17.03.2021 г. е допълнил определението си от 24.02.2021 г., като в първия диспозитив думите „и връща“ се заличават и се създава трети диспозитив със следното съдържание: „Изпраща по подсъдност делото на Софийски градски съд, при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела.“, като е посочил, че определението не подлежи на обжалване. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че доколкото определението на Административен съд – София град от 24.02.2021 г. не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена частна жалба от ищеца, производството по чл.135, ал.5 АПК се явява преждевременно образувано. В конкретния случай административния съд е следвало първо да администрира частната жалба срещу постановеното от него определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото до Върховния административен съд и само в случай, че съдебният му акт бъде отменен по реда на инстанционния контрол и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът би могъл да извършва процесуални действия по делото. В случая, с определението си от 17.03.2021 г., съдът недопустимо е отменил постановеното от него определение за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й, тъй като това определение не е от категорията на оттегляемите такива, а подлежи на инстанционен контрол пред Върховния административен съд - чл.204, ал.5 АПК вр. чл. 129, ал.3 ГПК. При тези съображения, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че производство по чл.135, ал.5 АПК следва да бъде прекратено, а делото - да се изпрати на Административен съд – София град за администриране на депозираната от А. П. И. частна жалба с вх. № 9509/18.03.2021 г. срещу определението от 15.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4820/2019 г.