Определение № 434 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7075/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Д. П.-А. лично и като законен представител на А. А. А. и Л. А. А. – тримата със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. М., против въззивното решение № 1982 от 30 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 1636 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2012 г., с което е оставено в сила решение № 1304 от 28 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 3973 по описа на Софийския градски съд за 2003 г. в обжалваната му част за отхвърляне като неоснователен на иска им против Р. Б. Д. и Е. Д. С. – двамата от [населено място], за заплащане на неустойка от 42600 лева по сключен през 1998 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот между Д. и наследодателя на касаторите А. А. А.. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като за пръв път с въззивното решение се коментира нищожността на клаузата за неустойка (без коя да е от страните да се е позовала на такъв порок), което лишава касаторите от възможност за защита. Сочи се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. Поддържа се нарушение на принципа за справедливост, тъй като уговорената неустойка е за в случай, че касаторите претърпят съдебно отстранение или се установи, че има вещни права или тежести върху имота, и сумата е за очакваните вреди от неизпълнението. Фактът на уговаряне на неустойка в двукратния размер на продажната цена не води автоматично до нищожност на клаузата за неустойка. Претърпяната вреда е загубата на жилището, несъизмерима с процесната сума, като в договора е била записана данъчната оценка, и допълнително е уговорена клауза за неустойка. Поддържа се, че за вредите, причинени от ответниците, най-многото, което може да се стори от съда, е неустойката да бъде намалена. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа противоречие на разрешени от съда обуславящи изхода на спора въпроси с практиката на ВКС. Ответникът Р. Б. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на обжалваното въззивно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема уговорената неустойка в процесния случай за нищожна, тъй като излиза извън визираните цели – извън присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Прието е, че уговорената неустойка е с компенсаторен характер и цели обезщетяването на кредитора за вредите, настъпили от пълното или частично неизпълнение на основното задължение на продавача по сделка да прехвърли правото на собственост върху имота. Сочи се, че очакваните вреди от неизпълнението могат да бъдат различни, но не са диференцирани с оглед обема на неизпълнението, което води до извод, че страните не са обвързали неустойката с прогнозирани от тях вреди, а и уговореният й размер е двукратно по-голям от продажната цена. В заключение е прието, че предвидената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нави, и не обвързва страните с валидни права и задължения. Решението на първата инстанция е оставено в сила поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции относно изхода на спора. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане по първия от поставените от касаторите правни въпроси. Сочи се, че е дадено разрешение по въпроса трябва ли въззивният съд да се произнася само по въведените във въззивната жалба оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение и може ли да се произнесе и по други въпроси – например по въпроса за действителността на клаузата за неустойка, без да е сезиран с възражение от ответниците, е съществен за изхода на спора, тъй като само въз основа на този мотив съдът е отхвърлил иска и то при различие с мотивите на първата инстанция. По същината си този въпрос е разрешен в т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, и тълкуването на въззивния съд следва да се прецени с оглед дадените от ОСГТК разяснения. Посочената от касаторите съдебна практика е отпреди постановяването на цитираното ТР, а изводите на съда по валидността на клаузата за неустойка са обусловили крайния изход на спора. На второ място се поддържа наличието на разрешение на въззивния съд по въпроса как следва да се определят очакваните вреди от неизпълнението, за да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна. Противоречието с практиката на ВКС е намерено с ТР № 1/2009 г., ОСТК. Искането е основано на заключението на въззивния съд за същината на уговорките между страните предвид липсата на диференциация на обема на неизпълнение, при който се дължи неустойка. Този правен проблем е зависим от разрешението на предходния процесуалноправен въпрос, поради което отговор ще му бъде даден по съществото на спора. Накрая се сочи, че съдът, след като е прогласил нищожността на клаузата, е отхвърлил иска, а е следвало да го уважи поне частично. Касаторът тук е пренебрегнал задължението си да формулира правен въпрос и така да даде общото основание за допускане на касационното обжалване. Липсата на изрично поставен правен въпрос сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по заявения от касатора кръг проблеми, както обвързващо разрешава ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса с разпореждане от 5 ноември 2003 г. на първата инстанция. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение