Определение № 4466 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4407/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Я. К. чрез пълномощника й адвокат В. П. против решение № 2016 от 5.04.2024 г., постановено по гр. д. № 6759 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение 20070666 от 08.12.2022 г. по гр. д. № 27554/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от И. Я. К.-Л. против А. Г. П. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане обезщетение в размер на 6000 лв., частична претенция от 30 000 лв., за неимуществени вреди в резултат на инцидент от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и обезщетение за забава от 611 лв., частична претенция от 3058 лв., за периода от 13.06.2019 г. до 13.06.2020 г. А. Г. П. е подала чрез пълномощника си адвокат М. Ел-Т. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: След като подробно е възпроизвел твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба и доводите във въззивната жалба на ищцата и отговора на въззивната жалба на ответницата, съдът е посочил, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от инцидент на 13.06.2019 г., когато около 18.00 ч. ответницата се опитала да нахлуе в сграда в гр. София, ул. "Добротич" № 19, в която се помещава СД „Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“, като ищцата застанала пред ответницата, която се засилила и я блъснала с две ръце с все сила, като я прегазила и влязла в сградата. В резултат на нападението и изблъскването ищцата загубила равновесие и паднала назад, при което дясната теменна област на главата се ударила в подовите плочки, като загубила съзнание за няколко секунди и наранила десния си крак. Ответницата е оспорила иска с твърдения, че падането на ищцата не било резултат от нейни действия, а симулация; при опит на ответницата да влезе в сградата, ищцата я сграбчила с нокти и почнала да я скубе и при невъзможността да й попречи да влезе, ищцата почнала да пищи, обърнала й гръб, хвърлила телефоните, които държала в ръцете си и легнала на земята, подпирайки се с две ръце, за да не се удари. Въз основа на писмени доказателства съдът е приел за установено, че процесното деяние е част от продължителен конфликт, породил трайни враждебни отношения между страните във връзка със спорове между бащата на ищцата Я. К. и И. Г., с когото ответницата живее във фактическо съжителство относно СД „Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“ и членствени правоотношения в него след смъртта на съдружника К. И. Г., баща на И. Г., като не е спорно, че събирателното дружество е собственик на сградата, в която е настъпил инцидентът. Посочил е, че други обстоятелства, които могат да установят тези доказателства са неотносими към предмета на делото. Обстоятелството дали ответницата е имала право да влезе в сградата или не и дали ищцата е имала право да не я допуска или не е ирелевантно при положение, че твърдяното увреждащо действие, довело да падане на ищцата и получаване на физически и психически травми, вследствие на които се твърдят търпени неимуществени вреди, не е самото влизане, а начинът на осъществяването му – засилване, блъскане с ръце и прегазване, в които се твърди, че се изразяват противоправните действия на ответницата. Още повече че нито ищцата, нито ответницата твърдят те самите да притежават права по отношение на процесната сграда или в събирателното дружество.Такива не се установяват и от приетите по делото доказателства. Установява се единствено, че процесният инцидент между двете е част от конфликт между бащата на ищцата – Я. К., и мъжа на ответницата – И. Г., породен от имуществени спорове между двамата. Съдът е приел, че не е спорно, а и доказателствата установяват, че вследствие на възникнал конфликт, в който участвали ищцата и ответницата, на 13.06.2019 г., около 18.00 часа, на входа на сграда, находяща се в гр. София, ул. "Добротич" № 19, от двете страни на полуотворената ролетна врата, под която ответницата и И. Г. се опитвали да влязат в сградата, на което ищцата, представляващият дружеството – Я. К., и други лица се възпротивили, е настъпил процесният инцидент. Относно начина, по който е настъпил инцидентът, съдът е обсъдил свидетелските показания. По отношение показанията на свидетелката Г. Д. (охрана на сградата и намираща се в помещението на охраната вътре в сградата до нейния вход с прозорец на около метър и половина височина над мястото на инцидента) е приел, че същите са противоречиви относно последодателността на действията, осъществени от ответницата - първоначално излага, че ответницата е на вратата, казва нещо, нахълтва вътре и едва тогава блъска ищцата, а впоследствие, че ищцата пада, ответницата е на вратата, нахълтва вътре и казва нещо. На следващо място са противоречиви и непоследователни относно това дали свидетелката е видяла блъскането или падането, или и двете. От показанията на свидетелката не става ясно дали е видяла как ответницата бута ищцата, тъй като понякога свидетелката отговаря, че е видяла бутането, а понякога падането, като прави изводи, че щом ищцата е паднала по лице, значи ответницата я е бутнала в гръб, още повече, че свидетелката заявява, че в момента на бутането ищцата е била с гръб към ответницата, което не кореспондира с останалия, събран по делото доказателствен материал, и свидетелства за това, че Д. не е видяла момента на бутането. На следващо място свидетелката заявява, че ищцата е паднала по лице, което от една страна не подкрепя твърденията на самата ищца, че е паднала назад, а от друга – не кореспондира с останалия, събран по делото доказателствен материал, и свидетелства за това, че Д. не е видяла и момента на падането. От свидетелките показания на Д. не се установява твърденият от ищцата механизъм на деянието, не става ясно дали свидетелката е видяла как ответницата бута ищцата или е видяла само как ищцата пада, а ответницата влиза, не се установява и твърдяното от ищцата падане назад вследствие на изблъскване от страна на ответницата. От проведената очна ставка между свидетелката Д. и свидетеля И. Г. не се установява нищо по-различно. Освен изложеното, следва да се посочи, че видно от събрания посредством СТЕ, приета в първоинстанционното производство, презапис на цифрови изображения, към момента на влизането на ответницата в сградата и падането на ищцата, свидетелката се намира навътре в помещението на охраната близо до вратата на помещението и далеч от прозореца, гледащ към входа, като не е обърната в посока на ролетната врата – ф.к. 22 и ф.к. 23 от СТЕ (л. 244-гръб, том 2 от делото на СРС). Въззивният съд не е кретидирал и показанията на свидетеля Х. О.. Посочил е, че от събрания посредством СТЕ, приета в първоинстанционното производство, презапис на цифрови изображения, се установява, че към момента на влизането на ответницата в сградата и падането на ищцата, свидетелят О., видно от ф.к. 19 до ф.к. 25 от СТЕ (л. 243-гръб-л. 245, том 2 от делото на СРС), предвид местоположението му – с гръб към сградата и съответно към случващото се между ищцата и ответницата, при спусната ролетна врата на височина под раменете му и предвид местоположението на ответницата, не би могъл да види твърдените действия при обръщане на главата си настрани, тъй като същите се случват под и от вътрешната страна на ролетната врата, която е ограничила видимостта му, а и детайлното пресъздаване на заснетите от самия него кадри от видеозапис свидетелстват за това, че О. не пресъздава пред съда свои непосредствени възприятия от пряко наблюдаване на инцидента, а от съобщеното от самия свидетел преглеждане на видеозаписи на камерата, съответно – извършване на избирателно подбран презапис на цифрово изображение. Свидетелят сам споделя, че няколкократно е гледал видеозаписа от процесния инцидент, както и че лично е подбрал и направил снимки на отделни моменти от видеосъдържанието, то за посочения свидетел би било много трудно да разграничи спомена от реално случилото се, ако все пак е имал известна видимост към инцидента, и видяното от видеозаписа, съответно – от подбрания презапис на цифрово изображение. Поради това не може да се приеме, че свидетелят е очевидец на влизането на ответницата в сградата и падането на ищцата, което действие се е развило зад гърба му и пред ответницата, която се е намирала зад него, и без възможност за пряка и непосредствена видимост към случващото се предвид местоположението му спрямо спуснатата под раменете му ролетна врата, тялото на ответницата и действието развиващо се под и от вътрешната страна на ролетната врата. Освен това показанията му следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, при възможната негова заинтересованост, предвид заявеното от него, че на през м. май 2018 г. желание да стане съдружник в събирателното дружество. Съдът е счел за неоснователен довода на ищцата, че тезата за подбран презапис била неправилна. Видно от заключенията на вещите лица по допуснатите в първоинстанционното и въззивното производство СТЕ се установява, че представените файлове представлява цифров презапис (кадри) от охранителна камера в сградата, т.е. презаписани избрани кадри от видеозапис, за което свидетелстват и показанията на О., както и изложеното от процесуалния представител на ищцата в проведеното във въззивното производство съдебно заседание. При изслушване на заключението на вещото лице по допусната от въззивния съд СТЕ, същото пояснява, че изследваните снимки представляват изображения, извадени от видеозапис на ръчен режим. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетеля И. Г. относно симулиране на падане от ищцата, като от една страна се е позовал на нормата на чл. 172 ГПК, а от друга е счел, че свидетелят изразява свое мнение и оценка на случилото се, а не възпроизвежда възприети факти от обективната действителност. Счел е за достоверни показанията на свидетеля С. Д., че след ескалация на напрежението между страните по спор от имуществен характер, ролетната врата била спусната, при което свидетелят останал в сградата. След вдигане на щората на около 70-80 см. виждал само крака, като разпознал силуетите на ответницата и на свидетеля Г., като ответницата се навела в опит да влезе в сградата. От другата страна на врата се намирала ищцата, която я сграбчила с лявата си ръка, но не може да прецени дали е било за главата, за ухото или за косата и с дясната ръка хванала за нейната ръка в частта на ръката от рамото към лакътя и чул реплика от ищцата към ответницата „Ти пък точно няма да влезеш“, при което ответницата направила крачка напред, с което тялото било в сградата от вътрешната част на ролетната врата и била клекнала и преведена, така че какъвто и да било контакт е бил иницииран от ищцата. Изяснява, че при самото преминаване под вратата преди да е започнало изправянето било съприкосновението между лицата, което било инициирано от ищцата, а след като ответницата се изправила ищцата започнала да пищи като симулирала съответно падане, след което друго съприкосновение не е имало. Приел е, че тези показания са в съответствие с установеното от приетата във въззивното производство докладна записка до началника на 3 РУ на МВР относно процесния инцидент от съдържанието, на която се установява, че не са констатирани от органите на полицията противоправни действия от страна на ответницата, а единствено е прието, че е преустановен имуществен спор, снети са данните на присъстващите лица и е посочено, че в суматохата ищцата е припаднала. Съдът е кретидирал и заключенията на изслушаните в първоинстанционното и въззивното производство заключения на първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, изследвали оптични носители на информация и установяващи, че представените фалове представляват цифров презапис (кадри) от охранителна камера в сградата, т. е. презаписани избрани кадри от виеозапис. Счел е, че заключението на вещото лице, изслушано във въззивното производство не установява нещо различно от предходното заключение, освен това, че ответницата с ръце и тяло избутва ищцата, която вероятно изгубва равновесие след избутването, но в съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма видеозапис, няма последователно заснети и прожектирани движения, има само 2 кадъра от 1 секунда и може да има някакво движение, което не се установява. Експерта излага, че субективно е възприел, че едното лице изблъсква друго и то пада, това са негови субективни възприятия. При така обсъдения доказателствен материал съдът е направил извод, че не е установен при условията на главно доказване, че ответницата е блъснала ищцата с две ръце с все сила, като я прегазила, което действие би било противоправно, ако беше доказано неговото извършване. Обсъдените свидетелски показания не установяват ответницата да е блъснала ищцата. От експертните заключения и въз основа на събрания чрез тях презапис на цифрови изображения не може да се установи с категоричност, че причината за падането на ищцата е блъскане с ръце от страна на ответницата, нито че вдигнатия крак на ищцата е действие, извършено от нея в опит да запази равновесие вследствие на изблъскване от страна на ответницата. Причината за невъзможност да се направи категоричен извод е, че вещите лица са изследвали избирателно подбрани фотоснимки от свидетеля О. и липсата на видеозапис, а с това и на последователно заснети и прожектирани движения, поради което не може да се предполага какво би било видимо на целия запис. Както и вещото лице посочва всяка интерпретация на представените около 30 кадъра, от които тези от 21 до 24 касаят пряко съприкосновението между ищцата и ответницата, би представлявало субективно възприятие, а не еднозначен извод за наличието на твърдяното деяние. Вещите лица посочват, че камерата е в състояние да заснеме 25 кадъра в секунда, а от ищцата са представени 2 кадъра в секунда (20 и 21 в 18.18.06 и 22 и 23 в 18.18.07). Останалите доказателства също не сочат на осъществяване на твърдяното увреждащо действие. Въпреки присъствието на полицейски служители, нито от техните действия, нито от приобщените докладни, може да се заключи, че действията на лицата, присъствали на мястото, са били оценени от длъжностните лица като противоправни. Съдът е приел за основателен довода на ищцата, че неправилно първоинстанционният съд е възприел, че ответницата претендира последиците на неизбежната отбрана, но е счел за неоснователен довода, че механизмът на инцидента се потвърждава от медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което описаните травми могат да се получат едномоментно при падане назад, както съобщава пострадалата, тъй като посочените доказателства могат да установят наличието на твърдените увреждания, както и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и падането, но не и неговия механизъм. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. Я. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) навлизането в чужд имот представлява ли неоснователно (противоправно) действие, ако е извършено без съгласието на неговия собственик; 2) следва ли мотивите към въззивното решение да съдържат изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона и трябва ли да е ясна, убедителни и безпротиворечиви; 3) ограничени ли са правомощията на решаващия съд до произнасяне само в предметната рамка на твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за спорното право и може ли съдът да се позовава на хипотетичното настъпване на факти, които не са твърдени от страната; 4) при наличие на веществени доказателства, следва ли да бъдат приети по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар; 5) как следва да процедира въззивният съд, когато е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице и длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. При наличие на противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси, длъжен ли е да обсъди заключенията и да се аргументира защо приема или не всяко едно от тях; 6) за задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание; 7) когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, но впоследствие е решил да не цени изготвената експертиза, длъжен ли е да обоснове подробно начина, по който сам е достигнал до съответните резултати и следва ли получаването им да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване; 8) допустимо доказателствено средство ли е съдебно-медицинската експертиза относно механизма на настъпване на телесно увреждане и следва ли въззивният съд да формира своите фактически изводи въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора. Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е изцяло неотносим към предмета на предявения иск и съответно към произнасянето на съда, доколкото нито ищцата, нито ответницата претендират притежание на вещни права върху имота, а следователно и за двете този имот се явява чужд. Вреди от навлизане в имота му без неговото съгласие би могъл да претърпи и да претендира неговия собственик, а в случая това е търговско дружество, а не ищцата. Вторият въпрос е обоснован с тезата, че въззивният съд е опровергал всички доказателства, не е кредитирал свидетелите на нито една от страните, нито експертните заключения, игнорирал е съдебно-медицинската експертиза и не е ясно какъв е извода на съда относно механизма на инцидента и причината за падането на ищцата (ако не е съборена от ответницата и не е симулирала, какво е обяснението за нейните безспорни телесни увреждания). От една страна посочената теза не съответства на данните по делото, а от друга страна и на процесуалния закон и правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът ясно е посочил, че кредитира показанията на свидетеля Д., както и установеното от експертизите и приобщените чрез тях копия от кадри от видеозапис, като е изложил и мотиви защо последните не установяват категорично твърдения от ищцата механизъм на падането й. Процесуалния закон урежда правилата за разпределение на доказателствата тежест, като безспорно е в правната теория и съдебната практика, че лицето чиято е доказателствената тежест следва да проведе главно доказване, а за насрещната страна е достатъчно да проведе насрещно доказване. Чл. 235 ГПК задължава съда да основе решението си на приетите за установени обстоятелства по делото и на закона. В този смисъл съдът е длъжен да изложи съображения при обсъждане на доказателствата и доводите на страните дали приема даден факт за установен или неустановен съобразно твърденията на страните, да прецени дали ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест и които факти са релевантни за основателността на предявения иск. Ако ги приеме за неустановени, както в конкретния случай са изводите на съда относно твърдения от ищцата механизъм на инцидента, това е достатъчно за отхвърляне на иска без съдът да е длъжен да посочва дали е осъществен твърдения от ответника механизъм или друг, установен от доказателствата по делото (в случая показанията на свидетеля Д. и обсъдените копия от кадри от видеозапис, ведно с екпертните заключения). В този смисъл не се констатира противоречие на въззивното решение по този въпрос с посочената от касаторката практика на ВКС. Съображенията по втория въпрос обуславят и липса на противоречие с практиката на ВКС по третия въпрос. Той е свързан с тезата, че съдът е отхвърлил изцяло повторната съдебно-техническа експертиза, поради липса на видеозапис и предположението, че не може да се предполага какво би било видимо на целия запис, като същевременно след като е отхвърлил твърдението на ответницата за симулиране на падането, съдът не е имал процесуална възможност да предполага настъпването на някакви други, непосочени от ответника факти, които го оневиняват. Видно от мотивите на въззивното решение съдът не е отхвърлил заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, а напротив – приел е, че тази експертиза установява същото, което и първоначалната, като единствената разлика е относно това, че ответницата с ръце и тяло избутва ищцата, която вероятно изгубва равновесие след избутването, но вещото лице изрично при изслушването си е заявило, че това е негов субективен извод, който не може да бъде категоричен само въз основа на отделните кадри и при липсата на видеозаписа. Съдът не е формирал и изводи за факти, ползващи ответницата, които тя не е твърдяла, а единствено относно липсата на главно доказване на твърдения от ищцата механизъм на инцидента (че именно ответницата я е блъснала и прегазила). Несъответен към мотивите на съда е и четвъртия въпрос. Същия е обоснован с твърдението, че съдът не е приел видеофайловете по реда на чл. 204 ГПК, а същевременно е отказал да кредитира извършените съдебно-технически експертизи за визуалните действия на заснетите обекти, с което е отрекъл и двата способа за приобщаване на цифровите изображения по делото. Д. е свързан с превратно представяне на мотивите на съда, който е възприел експертните заключения, обсъдил е констатациите и визуализацията в тях на изследваните копия от кадри от видеозапис и съотнасяйки установеното от тях с установеното от останалите доказателства е формирал и изводите си. Изложеното се отнася и петия въпрос, доколкото съдът не е приемал, че експертните заключения на техническите експертизи си противоречат, а напротив – приел е, че установяват едни и същи обстоятелства, с изключение на субективното мнение на второто вещо лице, за което същото е признало при устното изслушване на експертизата. Следва да се отбележи, че дали в действителност има противоречие между експертизите, както поддържа касаторката, не може да се установи във фазата по чл. 288 ГПК, в която се извършва селекция на касационните жалби без касационният съдебен състав да има правомощия да преценява съдържанието на доказателствения материал. С противоречие между експертните заключения на техническите експертизи е обоснован и шестия въпрос, тъй като съдът е кретидирал както първоначалната експертиза, отричаща факта на избутване и събаряне на ищцата, така и повторната, която го установява. Отново се касае до превратно излагане на твърдения за приетото за установено от съда, доколкото тезата за това какво е установила повторната експертиза е свързана единствено с изявленията на вещото лице, което видно от приетото от съда изрично е заявило, че това е негово субективно възприятие при липса на последователно заснети и прожектирани движения в изследваните копия от кадри от видеозапис. Седмият въпрос е свързан с тезата, че напълно неясно остава как съдът е достигнал до резултати, тъкмо противоположни на кретидираната повторна експертиза, като получаването на уврежданията не е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съображенията относно втория въпрос за правилата за разпределение на доказателствената тежест и задълженията на съда ако прецени, че не е проведено главно доказване, касаят липсата на основание за допускане на касационно обжалване и по седмия въпрос. Неотносим към изводите на съда в атакуваното решение се явява и осмият поставен въпрос. Съдът не е приемал, че съдебно-медицинската експертиза принципно е негодно доказателствено средство за установяване механизма на настъпване на телесното увреждане, наред с другите доказателства по делото. Мотивите на съда са, че твърденият от ищцата механизъм не се установява при условията на главно доказване от останалите доказателства, поради което заключението на съдебно-медицинската експертиза, че телесните увреждания могат да бъдат получени по твърдения от ищцата начин, само по себе си не доказва, че те в действителност са получени при падането в резултат на блъскане с две ръце с все сила и прегазване от ответницата. Касаторката поддържа, че по всички поставени въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касационният съдебен състав не констатира някой от изводите на съда да е очевидно неправилен. Тезата на касаторката, че съдът след като сам е преценил необходимостта от съдебно-техническата експертиза очевидно неправилно е игнорирал заключението й, което при внимателен оглед на изображенията с необходимото приближение и при съответната последователност, е неопровержимо, като поредицата от цифрови изображения (сн. 6 – 14 от повторната съдебно-техническа експертиза), направени в рамките на три секунди, обективират телодвиженията темпорално последователно с честота от няколко пъти на секунда, което е позволило на вещото лице да даде точно описания на визуализираните действия с убеждението, че те дават ясна представа за движението на лицата в пространството. Очевидно неправилен според нея е и изводът на съда, че снетите изображения от инцидента не са достоверни и могат да прикриват друго събитие, обясняващо падането на ищцата, тъй като още вещото лице по първоначалното заключение е заявило, че няма данни за манипулиране на записите, поради което недопустимо съдът е изказал подозрение, че в унищожения видеозапис имало събития, които не били видими на снетите кадри и които дават друго обяснение на инцидента, освен събаряне на ищцата от ответницата. Посочените твърдения са свързани с доводите какво съдът е следвало да приеме от доказателствата при разглеждането на тяхното съдържание, не са видни от мотивите на съдебното решение, поради което не могат да бъдат свързани и с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. А. Г. П. не е представила доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.