Определение № 905 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Х. Ц. и Й. Т. Ц. срещу решение № 183 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 383/09 г. на Окръжен съд гр. Я.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация Л. С. Г., Р. Г. Г., М. С. М., С. П. М., С. И. Б. и И. Г. С., оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 494 от 14.08.2009 г. по гр. д. № 1631/09 г. на Районен съд гр. Я., с което е уважен предявен срещу касаторите иск за собственост на идеални части от магазин. Установено е, че Л. Г., Р. Г., М. М., С. М., С. Б. и И. С. са етажни собственици на апартаменти, както и на съответните ид. части от общите части на сградата. Към 1974 г. в нея било изградено пароабонатно помещение със застроена площ 57 кв. м. С договор от 23.11.1994 г. то било отдадено под наем на С. и Д. Д., притежатели на апартамент в блока и на 1.94 % ид. ч. от общите части. През 1995 г. ОС на ЕС взело решение за преустройство на помещението в магазин което било извършено. Наемният договор бил продължен до м. 06.2008 г., когато наемателите се снабдили с констативен нот. акт и продали магазина на касаторите. Въззивният съд е приел че се касае за обща част по предназначение. Общото събрание взело решение за промяна на предназначението и съсобствеността на общите части се трансформирала в обикновена съсобственост на всички етажни съсобственици. Праводателите на касаторите били наематели, затова не са могли да придобият обекта по давност, както и валидно да прехвърлят собствеността му на касаторите. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за правото им на собственост върху процесното помещение. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран фактически, а не правен въпрос. Той касае същността на спора между страните и неговото разрешаване е обусловено от доказателствата по конкретно приетата и доказана по делото фактическа обстановка. Ето защо, същият не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и поради това по отношение на него не следва да се преценяват предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. Въпреки че в изложението е посочена съдебна практика, тя не може да бъде преценена като противоречива поради обстоятелството че няма формулиран правен въпрос към който практиката да бъде отнесена. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът