Определение № 446 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 78 от 26.02.2020 г. по в. гр. д. № 179/2019 г. на Софийски окръжен съд е отменено решение № 220 от 31.12.2018 г. по гр. д. № 1468/2017 г. на Самоковския районен съд и е уважен предявеният от И. А. Г. срещу община Самоков иск за собственост на зеленчукова градина с площ от 700 кв. м., находяща се в [населено място], местността „Б. к.“, при граници и съседи река Бели Искър, В. А. Б., Й. А. Р. и път, който имот е с проектен номер ........... и е част от ПИ № .......... с площ от 1140 кв. м. по КК, одобрена със заповед № РД-18-55 от 01.04.2008 г. на АГКК.

Предявеният от И. Г. установителен иск за собственост се основава на твърдения за изтекла придобивна давност. Същевременно ответната община се позовава на АОС № ....... от 03.02.2017 г. за ПИ № .......... с площ от 1140 кв. м., част от който е процесната градина. Актът е издаден на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

Въззивният съд е кредитирал показанията на трима от свидетелите по делото, според които процесният имот е ограден с телена ограда и е бил обработван от дядото и бащата на ищеца, които са насаждали картофи, а понастоящем се обработва от ищеца. Направен е извод, че е налице трайно, явно, необезпокоявано и непрекъснато владение. Не е установен началният момент на това владение, но от момента на смъртта на дядото на ищеца през 1978 г. до настоящия момент е изминал период, по-дълъг от изискуемата 10 годишна давност. Не се установява от доказателствата по делото имотът да е бил включен в ТКЗС или да е бил причислен към държавния поземлен фонд, следователно не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Не е установено също имотът да е бил отнеман по реда на чл. 12 от ЗСГ. Отчетено е, че въведената в ЗСГ забрана за придобиване по давност на недвижими имоти не е абсолютна и не може да бъде прилагана, без да се изследва доколко спорният имот е попадал в обхвата на чл. 29, ал. 1 от закона. При действието на ЗСГ по давност са могли да се придобиват недвижими имоти, намиращи се в селата, за които МС е изключил приложението на глава втора ЗСГ, а в останалите населени места придобиването е било възможно, ако владението е основано на предварителен договор, сключен преди 30.03.1973 година. Забраната за придобиване по давност няма действие и спрямо имоти, за които не се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. Според чл. 1 от ЗРПВПВННИ, той се прилага за правни сделки за прехвърляне право на собственост, както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки имоти в границите на градоустройствения план на населените места. Според заключението на вещото лице за територията на [населено място] е одобрен план от 1925 г., съгласно който процесният имот попада в квартал 3 с предвиждане за разширение на населеното място. Според последващ план от 1934 г., който е действал към момента на образуването на ТКЗС през 1958 г., процесният имот попада в квартал .........., за който има улична регулация, но няма дворищна регулация, т. е. имотът попада към урбанизираната територия на [населено място]. Следващият план е от 1959 г., но той не е обхващал процесната територия. В случая, дори да се приеме, че за процесния имот намира приложение ограничението на чл.29, ал.1, т.1 ЗСГ, вр. чл.1 ЗРПВПННИ, то това ограничение е отпаднало след отмяната на глава първа и глава втора от ЗСГ през 1990 г. и в периода след това собствеността върху имота е могла да бъде придобита от ищеца, доколкото по делото се установява, че той е продължил владението на своите наследодатели до настоящия момент. Придобиването на имота по давност не е изключено и по чл. 86, ал. 1 от ЗС /ред. ДВ, бр. 31 от 1990 г. /, тъй като имотът не съставлява частна общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Ищецът е придобил процесния недвижим имот на оригинерно основание - изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд служебно да назначава експертиза за установяване на факти, установени в първоинстанционното производство, за което не се съдържа оплакване във въззивната жалба; 2. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот, който попада в урбанизирана територия, която има улична регулация, но не и дворищна регулация и за който имот е издадено решение на ПК за признаване на правото на възстановяване на собственост през 1993 г. 3. Допустим ли е положителен установителен иск за собственост върху поземлен имот, чиито граници не са установени, при незавършена процедура по чл.13а ППЗСПЗЗ, когато правният интерес е обоснован с твърдение за наследство и давност; 4. Може ли да бъде придобит по наследство и давност поземлен имот, чиито граници не са установени, за който няма дворищна регулация и за който е налице решение на поземлена комисия от 1993 г. за признаване право на възстановяване на собствеността;

5. При въведени от ищеца в исковата молба основания за придобиване на собственост по давност и наследствено правоприемство, може ли съдът да уважи изцяло иска, като приеме за установена единствено придобивната давност, изтекла в полза на ищеца, игнорирайки необходимостта от цялостно доказване на исковата претенция, което касае и установяването на изтеклата придобивна давност в полза на неговия наследодател.

Ответникът в производството И. А. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос – като е допуснал техническа експертиза, въззивният съд е действал в съответствие с приетото в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че въззивният съд може да допусне служебно експертиза, ако е необходима за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е следвало да преценява дали за процесния имот е действала забраната на чл.29, ал.1, т.1 ЗСГ /отм./, вр. чл.1 ЗРПВПННИ /отм./, затова е било нужно да се изясни дали имотът е бил в границите на градоустройствения план на населеното място. Освен това, за да се прецени налице ли е била забраната на чл.86 ЗС, редакция до измененията с ДВ, бр.31/1990 г., съдът е следвало да изясни и това дали имотът е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация и дали е бил одържавяван. Разпоредбите на чл.29 ЗСГ и чл.86 ЗС са императивни, затова въззивният съд е разполагал с възможността служебно да допусне експертиза за установяване на обстоятелства, които са от значение за прилагането на тези текстове.

Въпроси № 2, № 3 и № 4 са свързани с тезата на община Самоков, че процесният имот подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ на наследниците на дядото на ищеца, затова съдът не би могъл да уважи иска за собственост на този имот, основан на придобивна давност. Тази теза не се свързва с данните по делото, че имотът не е бил включен в ТКЗС, нито е бил одържавен, включително и по реда на ЗСГ /отм./. Обстоятелството, че през 1993 г. Поземлената комисия е издала решение, с което е признала правото на възстановяване на собствеността, но не е последвало същинското решение с конститутивно действие, е само в подкрепа на извода на въззивния съд, че имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Изводът на въззивния съд, че такъв имот може да бъде претендиран на основание давностно владение и наследство, съответства на принципната практика на ВКС, отразена например в решение № 12 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., решение № 341 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г., IV г. о.; решение № 380 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., I г. о. и др., според която не всички земеделски земи, притежавани към момента на образуване на ТКЗС, следва да бъдат предмет на реституция по ЗСПЗЗ. Следва да се посочи и това, че границите на процесния имот са безспорно установени по делото с приетите експертизи. Обстоятелството, че имотът не е нанесен в кадастралната карта, а представлява реална част от ПИ № .........., не е пречка да бъде уважен искът за собственост, което от своя страна ще послужи като основание за отстраняване непълнотата на кадастралната карта.

Въпрос № 5 е поставен поради обстоятелството, че ищецът е основал своя иск за собственост на твърдения за наследствено правоприемство и давност, а съдът е уважил иска единствено на основание давност, изтекла в полза на ищеца, доколкото осъществяването владение от неговите наследодатели преди 1990 г. не е в състояние да породи правен ефект. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за правото, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по него. Ищецът се е позовал на наследство и придобивна давност, поддържайки твърдения, че имотът е владян последователно от неговия дядо, баща и от него самия до настоящия момент. При тези твърдения съдът следва да установи в кой момент е настъпил ефектът на придобивната давност, съобразявайки разясненията на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК. В случай, че този ефект не е могъл да настъпи в полза на наследодателите на ищеца поради наличие на законова забрана /чл.29 ЗСГ, чл.86 ЗС/, съдът следва да извърши преценка дали имотът е придобит по давност след отмяна на забраната. Именно такава преценка е извършил в случая въззивният съд. Тази преценка не противоречи на фактическите твърдения в исковата молба, които включват и осъществяваното владение след 1990 г.

При този изход на делото на ответника в производството И. А. Г. следва да се присъдят разноските за производството пред ВКС в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,