Определение № 26 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 480/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищците Ц. И. Т., С. С. П., К. И. П., Л. С. С., Н. С. Й., Д. А. Й., В. А. И. и В. А. К., всички чрез адв. С. А. срещу определение № 10787/15.07.2011 г. по ч.гр.дело № 4856/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. И. Т., С. С. П., К. И. П., Л. С. С., Н. С. Й., Д. А. Й., В. А. И. и В. А. К. срещу определение от 23.03.2011 г. по гр.дело № 59741/2010 г. на Софийски районен съд като неоснователна. С определението на Софийски районен съд е прекратено производството по гр.дело № 59741/2010 г., поради липса на интерес. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искат отмяна и връщане на делото на районния съд за произнасяне по предявения иск. В изложението към касационната частна жалба са формулирани правни въпроси, решени според жалбоподателите при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение съдът е приел, че предявеният от жалбоподателите положителен установителен иск за собственост на недвижим имот - чл. 124, ал.1 ГПК е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Спорният имот, за който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственост на ищците представлява нива, находяща се в землището на [населено място],[жк]/старо [населено място]/, м.”Г.” с площ от 4.417 дка, съставляваща имот № *, кад.лист № * по помощен план, изработен през 2003 г. Предявеният иск от жалбоподателите положителен установителен иск за собственост е оценяем. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по иск за собственост върху имот се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л.45 от първоинстанционното дело Удостоверение № СО-06-00/22/28.02.2011 г., издадено от С. [община] „Местни приходи и администриране на метни данъци и такси” данъчната оценка на процесния имот е в размер на сумата 394.70 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение, което следва да се постанови е по предявен иск е с цена до 5000 лв. и на основание чл.280,ал.2 ГПК решението не подлежи на касационен контрол. Поради това на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о