Определение № 224 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3924/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 2657/12.03.2013 год. на К. Т. К. от [населено място] в. и П. Т. К. от [населено място] чрез адв. А. Ч. АК-В. Т. срещу въззивно Решение Nо 6 от 14.01.2013 година по гр.възз..д. Nо 1195/2012 година на ОС-Велико Търново ,в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите иск срещу П. П. Т. за заплащане на обезщетение за ползата, от която са били лишение от ползването на недвижим имот з разликата над уважения иск от 106.58 лв. до заявения размер от 6000 лв., както и в частта за разноските. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила при определяне на пазарната наемна цена и нарушения на материалния закон, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите относно допустимостта, при наличие на влязло в сила решение по ревандикационен иск,съдът да релевира нови факти относно владението на процесния имот и следва ли, при определяне на пазарната наемна цена, съдът да съобрази местонахождението на имота, въпреки статута му на земеделска земя, като се поддържа довод, че противоречието с едно влязло в сила решение налага произнасяне от касационния съд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- П. П. Т. чрез адв. П.П.- САК оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване ,както и принципно основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение. Претендират се разноски- 500 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Обжалваното решение касае частта по отхвърления иск на К. Т. К. от [населено място] в. и П. Т. К. от [населено място] по чл. 73 ал.1 предл.2-ро ЗС, претендирано обезщетение за ползване на неоснователно владян от ответника недвижим имот /4 обекта земеделска земя / за разликата над 106.58 лв. до 6000 лв. За да бъде селектирана касационна жалба на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните разяснения на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС, касационното производство следва да е допустимо- т.е. с обжалваното въззивно решение, съдът да се е произнесъл по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв. Настоящият състав, като прецени, че иска на ищците К. Т. К. от [населено място] в. и П. Т. К. от [населено място] заявен с една искова молба по същество съставлява заявени при условията на обективно и субективно съединяване две самостоателни облигационни претенции като всяка една от тях е с цена, изчислена по правилата на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, от 3000 лв., счита, че касационното производство е недопустимо. При констатацията, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, подадената касационна жалба следва да бъде върната на въззивния съд, при условията на иззета компетентност, на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК като процесуално недопустима, а образуваното касационно производство-прекратено. По направеното искане на ответника по касация П. П. Т. за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба, представения писмен документ – Договор за правна защита и съдействие Nо 0137131/ 29.04.2013 година, дава основание да се приеме, че е налице валидно мандатно правоотношение .Представеният договор, съставлява надлежен писмен документ, съгласно Закона за счетоводството за платен адвокатски хонорар /аналогично на типовите Договори за правна защита, въз основа на който се заплащат дължимите данъци, поради което искането за присъждане на сумата от 500 лв., фигурираща в писмения документ, следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия