Определение № 5647 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК г. Образувано е по частна жалба на Н. М. Ц., чрез адв. Д. Д. (пришита към гр.д. № 1759/25 г. на Софийския апелативен съд), срещу разпореждане № 9104/07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13975/2023 г. на СГС (пришито към частно гр.д. № 3543/2025 г. на ВКС). С него касационната жалба на страната срещу въззивно решение № 1265/05.03.2025 г. по гр.д. № 13975/2023 г., е върната като недопустима. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, защото администриращият съд неправилно бил определил цената на иска, по който е постановено въззивното решение. Не излага съображения каква е, според него, цената на иска. Насрещната страна О. Т. Г., чрез адвокати Г. Ц. Н. и М. Б. М., отговаря, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Администриращият въззивен съд е приел, че касационната жалба на Н. Ц. е недопустима, тъй като е срещу решение по чл. 87, ал. 3 ГПК за разваляне на договор, с който се прехвърля собственост върху недвижим имот, с цена на иска под 5000 лв. Определението е правилно. Предявен е граждански облигационен иск за разваляне на договор с предмет недвижим имот. Цената на иска се определя по данъчната цена на имота – чл. 68, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. т. 2 ГПК. Цената на иска е определена от районния съд, в процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, чрез изискване на данъчна оценка на процесния имот, макар да липсва изрично определение по чл. 70, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба тя не е била посочена. Няма спор, че данъчната оценка е 2636,35 лв. и това е видно от приложеното по делото удостоверение. Цената на иска е от значение не само за размера на дължимите по делото държавни такси, но още и за родова и функционална подсъдност на делото. Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за всички видове граждански дела по оценяеми искове с цена до 5000 лв., независимо от вида на исковата защита. Изключението относно исковете за собственост е неприложимо в случая. Петиторен иск не е предявен, а този по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е облигаторен. Жалбоподателят не сочи цената на иска да е с друг размер и да е определяема по разпоредба, различна от чл. 68, ал. 1, т. 4, предл. 2 ГПК, а и подобно възражение е вече преклудирано. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в първа инстанция. Жалбоподателят не развива и правни съображения във връзка с приложението на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК. В заключение, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят следва да заплати на ответника по частната жалба сторените съдебноделоводни разноски – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на един адвокат – 350 лв. (1/2 ид.ч. от 700 лв.). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение