Определение № 152 от 20.05.2021 г. на ВКС по д. № 645/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Ц. и С. Ц. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №784/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторите срещу „Райфайзенбанк/България/” ЕАД за признаване за установено по реда на чл.439 ГПК, че ищците не дължат на ответника сумата от 54 350 лв. – главница, за която е издаден изп. лист от 29.08.10 г. по ч.гр.д. №42175/10 г. на СРС. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поставят няколко правни въпроса от предмета на спора, с твърдение, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Във връзка с първия въпрос: Откога започва да тече погасителна давност за вземането, когато взискателят не е искал извършването на изп. действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК? - касаторът намира, че изводите на въззивния съд за приложимост на ППВС №3/80 г. противоречат на ТР №2/15 г., р. по гр.д. №3231/14 г. на трето г.о. на ВКС и р. по гр.д. №61273/16 г. на четвърто г.о. на ВКС. Поставеният въпрос и решаващите изводи на въззивния съд във връзка с него налагат спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №3/20 г., образувано по въпроса: От кой момент поражда действия отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с т.10 от ТР №2/15 г. по т.д. №2/13 г. ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.