Определение № 330 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 674/2022 г.

с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственица на 1/2 идеална част от четиринадесет недвижими имоти, описани в т. 1 - т. 14 от диспозитива на решението, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищцата владението върху 1/2 идеална част от процесните имоти;

с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба от 14.07.2009 г., т. ІІ, рег.№ 1895 по описа на нотариус К. Ч., както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по реда на ЗСПЗЗ № 80 от 02.07.2009 г., том ІІ, рег.№ 1786 на нотариус К. Ч.. Въззивният съд е приел, че с Решение № 124-1 от 19.12.1995 г. и Решение № 166-6 от 10.09.1997 г. по преписка № Е141 от 24.02.1992 г. Поземлената комисия в гр. Костинброд е възстановила на наследниците на М. М. М. следните процесни имоти, находящи се в землището на [населено място]:

имот № *, нива от 0,850 дка, осма категория, местност Г. Б., по картата на землището, при граници (съседи) имот № *, нива на А. М. М., № *, нива на насл. на С. Д. М., № *;

имот № *, нива от 2,287 дка, четвърта категория, местност П., по картата на землището, при граници (съседи): имоти № *, нива на насл. на Д. М. И., № *, нива на А. М. М., № *, нива на П. Г. Я., Р. П. Г.;

имот № *, нива от 2,492 дка, четвърта категория, местност Д., по картата на землището, при граници (съседи): имот № * нива насл. на Д. М. И., имот № * Ливада, имот № * нива, № *, ливада на насл. на Г. С. М.;

имот № *, Нива от 0,801 дка, четвърта категория, местност Т. н., картата на землището, при граници (съседи): имот № * нива на насл. на Е. Т. Г.; № * полски път на Общината, имот № *, нива на насл. на С. Д. М., имот № * нива на насл. на В. П. М.;

имот № *, нива от 2,799 дка, четвърта категория, местност Т. н. по картата на землището, при граници (съседи): имот № * Канал на Общината, имот № * Населено място на Общината, № * нива на насл. на В. П. И., имот № * Полски път на Общината;

имот № *, нива от 3,200 дка, десета категория, местност Б. Д., при граници (съседи): имот № * нива на насл. на М. Г. И., В. М. Г., имот № * нива на насл. на Е. Т. Г., имот № *, път II кл. на Държавата, имот № * нива насл. на С. Д. М., имот № * Пасище, мера;

имот № *, нива от 7,399 дка, шеста категория, местност Р., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * нива насл. на Б. Г. П., имот № * Полски път на Общината, имот № * Храсти на Общината, имот № *, нива насл. на Б. И. Д., имот № * Нива на насл. на Д. М. И., имот № * Нива насл. на М. М. С.;

имот № *, нива от 6,600 дка, пета категория, местност Р., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * Нива насл. на Н. Д. В., имот № * Нива насл. на Б. С. Г., имот № * Полски път на Общината, № *, Полски път на Общината;

имот № *, нива от 5,307 дка, четвърта категория, местност С., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * Нива насл. на Б. Г. П., № * Дере на Общината, имот № * Нива насл. на Х. И. И., имот № *, Полски път на Общината;

имот № *, нива от 5,999, пета категория, местност П., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * Полски път на Общината, имот № *, нива насл. на Т. М. М., имот № * нива насл. на Д. Т. М.;

имот № *, нива от 2,700 дка, пета категория, местност Б., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № *, нива насл. на Н. Г. М., № * Полски път на Общината, № * Нива на Н. Г. С., № * Нива насл. на Б. П. К., № * Нива насл. на Л. М. М., № * нива насл. на Н. Г. П.;

имот № *, нива от 3,100 дка, десета категория, местност К., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * нива на П. Д. И., имот № * Полски път на Общината, имот № * Полски път на Общината, имот № * Нива насл. на Е. Г. П.;

имот № *, нива от 2,969 дка, седма категория, местност Б., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * Нива насл. на Б. В. М., имот № * полски път на Общината, имот № * нива на П. Б. В., имот № * нива на П. Г. Я., Р. П. Г., имот № * нива на Н. Н. М. и

имот № *, нива от 2,930 дка, четвърта категория, местност Л., по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № * Полски път на Общината, имот № * нива насл. на С. Д. П., имот № * Нива на Н. Н. М., имот № * Нива насл. на К. Г. П., № * Нива насл. на Д. Г. Д.. Видно от удостоверение за наследници на М. М. И., същият е починал на 23.03.1944 г. и е оставил наследници дъщерите си Н. М. С., починала 1977 г. (чиято единствена наследница по закон е дъщеря й – ищцата Е. С. Н.), и П. М. М., починала 1957 г. П. М. е сключила граждански брак с М. М. М. на 16.02.1919 г. Видно от декларации от 03.02.1951 г., Н. М. С. и П. М. М., в качеството си на наследници на М. М., който членува в ТКЗС с. Богьовци, са декларирали съгласие земеделските земи да се внесат в ТКЗС и да се запишат на името на М. М. М.. Върху декларациите е нанесен отпечатък от палец на П. М., като е налице приподписване от двама свидетели. Видно от представеното удостоверение за наследници на М. М. М. (М. С. М.), същият е починал на 22.01.1967 г. и е оставил следните наследници: Ф. М. М. /син/, К. М. В. /дъщеря/, З. М. М. /дъщеря/. През 1992 г. З. М. М. (дъщеря на П. и М., внучка на общия наследодател на страните М. М. И.) е подала заявление за възстановяване на земеделските земи на наследниците на баща й М. М. М.. С констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по реда на ЗСПЗЗ № 80 от 02.07.2009 г. на нотариус К. Ч. (peг.№ * на Нотариалната камара) Я. И. М. (съпруга на Ф. М.), Л. Н. В. и К. Н. Т. (низходящи на М. М. М.) са признати за собственици на процесните имоти. С договор за доброволна делба от 14.07.2009 г. процесните земеделски земи са поделени между Я. И. М. и К. Н. Т., а Л. Н. В. е заявил, че не желае да получи дял, тъй като е обезщетен с други наследствени имоти. По делото е разпитан като свидетел С. А. Г., на 76 години, който установява, че преди внасяне на имотите в ТКЗС дядо М. ги е обработвал, но не може да ги индивидуализира по площ (около 30 декара), точно местоположение и граници. Последните десет години имотите обработвали арендатори, но реално кой ги стопанисва не знаел. Въззивният съд е приел от правна страна, че за да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, необходимо е ищецът да докаже на първо място, че е собственик на претендирания имот. В настоящия случай доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ищцата по делото. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. В случая, с посочените по-горе решения № 124-1 от 19.12.1995 г. и № 166-6 от 10.09.1997 г. по преписка № Е141 от 24.02.1992 г., Поземлената комисия в гр. Костинброд е възстановила на наследниците на М. М. М. процесните имоти. Ищцата не е наследник на същия, поради което не може да се приеме, че е съсобственик на имотите по наследство. След като ищцата претендира, че процесните имоти не са собственост на наследниците на М. М. М., а на общия наследодател М. М. И., същата е следвало да предяви иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съгласно който при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. В такова производство ищцата, в качеството й на заинтересовано лице, е следвало да ангажира доказателства относно правото на собственост върху земеделските земи към момента на внасянето им в ТКЗС. При наличието на специалния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустимо по реда на косвения съдебен контрол да се преценява законосъобразността на решенията на ПК - Костинброд. Цитираното от РС - Костинброд ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК касае косвен съдебен контрол по посочените изрично реституционни закони, но не и реституцията по ЗСПЗЗ. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса Допустимо ли е гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влязъл в сила административен акт, издаден на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и/или на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, когато страна по ревандикационен иск не е участвала в административното производство по издаването му и възразява за липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността ? Касаторката поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 289/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 15 от 25.01.2021 г. по гр.д.№ 1302/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 79/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1493/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Отговорът на поставеният от касаторката въпрос не предопределя изхода от спора и в този смисъл (като няма обуславящо значение за крайния резултат) не представлява общо основание за допускане на обжалването. Както правилно е посочил въззивният съд, по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищцовата страна на първо място е да установи, че част от нейния патримониум е правото на собственост върху процесните имоти. Приложено към настоящия случай, това принципно положение налага ищцата да докаже, че в нейна полза е постановено решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Ищцата нито твърди, нито установява да е подавано заявление за възстановяване на собственост на наследниците на майка й Н. М. С. или на дядо й М. М. И., респ. – не се установява в нейна полза да е осъществено придобивно основание за процесните 14 земеделски имота. Това е причината за отхвърляне на предявения от нея иск и резултатът би бил такъв независимо от валидността и материалната законосъобразност на представените от ответниците решения № 124-1 от 19.12.1995 г. и № 166-6 от 10.09.1997 г. по преписка № Е141 от 24.02.1992 г. на ПК - гр. Костинброд. При предявен иск за собственост към косвен съдебен контрол върху реституционния акт, ползващ ответната страна, следва да се пристъпи едва при доказано придобивно основание в полза на ищцовата страна - във връзка с преценката дали ответната страна разполага с противопоставимо право, годно да доведе до отблъскване на ревандикационната претенция. Тъй като в случая не е осъществена първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд не е бил длъжен да извършва косвен контрол за законосъобразността на посочените решения на ПК - гр. Костинброд. Само при спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато едни и същи земи са заявени за възстановяване по реда на чл. 11 ЗСПЗЗ от различни лица, за съда възниква задължение да се произнесе по съществуването на съответното придобивно основание, на което всеки от отделните заявители основава правото си на реституция. В случая не е предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а и данните по делото налагат извод, че предявяването на такъв не е допустимо. Съгласно т. 3А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. В настоящия случай е установено, че процесният имот е заявен за възстановяване само от ответниците, не и от страна на ищцата. При това положение не е било допустимо съдилищата да навлизат в проверка за титулярството на правото на собственост към момента на колективизиране на имота като елемент от преценката за материална законосъобразност на двете решения на ПК – Костинброд. С оглед изхода от настоящото произнасяне, касаторката следва да заплати на ответниците по касация разноските за защита пред ВКС, възлизащи на сумата 300 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 32).