Определение № 447 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 9261/24.03.2020 г., подадена от В. Е. Й. срещу решение № 244 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 2165/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2128 от 16.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8682/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Е. Й. срещу П. Я. П. иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху 5/32 ид. ч. от апартамент № 46, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Ответницата по касационната жалба П. Я. П. е депозирала отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата. При проверка допустимостта на касационната жалба, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС констатира следното: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не са сред визираните в посочената разпоредба изключения. Чрез тях се защитава владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, и в производството по тях не се изследва на кого принадлежи вещното право, независимо от факта, че тези искове са на разположение и на собственика на недвижимия имот. Цената на иска по чл. 75 или чл. 76 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 2 ГПК и се равнява на 1/4 от стойността на вещното право, определена на база на данъчната оценка, а когато такава няма - на база пазарната му стойност. В конкретния казус данъчната оценка на процесния апартамент, съгласно представеното пред първоинстационния съд удостоверение, е 99 273 лв. Цената на иска, определена въз основа на тази данъчна оценка, възлиза на 3 877.85 лв. След като цената на предявения иск е под 5 000 лв., въззивното решение в случая не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Това обуславя оставяне на касационната жалба без разглеждане като процесуално недопустима, както и прекратяване на делото пред ВКС. Ответницата има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 1 200 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,