Определение № 3315 от 24.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Й. С. С. срещу решение № 1765 от 24.03.2025г. по в.гр.д.№ 7634/2023г. на СГС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 38464/2021г. на СРС. С първоинстанционния акт е обявена на основание чл.135 ЗЗД за относително недействителна по отношение на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД извършената на 12.06.2018 г. от ответниците В. В. Б. и Й. С. С. сделка, обективирана в нотариален акт № 134 от 12.06.2018 г. на нотариус Ц. С., с която солидарният длъжник по договор за кредит за оборотни средства, отпуснат от ищеца, - В. В. Б. е дарил на Й. С. С. 1/30 идеална част от следните недвижими имоти: 1/сграда с идентификатор 68134.1384.713.3, находяща се в [населено място], район Надежда, [улица]; 2/ заедно с 1/3 ид.част от поземлен имот, в който е изградена с идентификатор 68134.1384.713, находящ се в [населено място], район Надежда, [улица], с площ 445 кв.м. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на основанието по чл.280,ал.2 ГПК поради очевидна неправилност. Писмен отговор не е постъпил както от ищеца, така и от ответника В. Б.. Настоящият състав счита, че касационният контрол по отношение на обжалваното решение е изключен на основание чл.280,ал.3, т.1 ГПК: В случая е ирелевантен фактът, че касаторката и ответница Й. С. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което искът по чл.135 ЗЗД е уважен, а въззивник е бил единствено нейният необходим задължителен другар. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от другарите има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава - чл. 172, ал. 2, изр. 1 ГПК (отм.) – сега чл.216 ГПК и резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от идентитет на решението по отношение на всички тях; подаването на въззивна жалба от един от другарите ще доведе до конституирането и на останалите като главни страни пред въззивната инстанция и поради това съдът е длъжен да ги призове за да обезпечи правото им на участие в производството. От значение за допустимостта на касационното обжалване е обстоятелството, че конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е оценяем, тъй като цели обявяване за недействителни по отношение кредитора на увреждащи го действия и сделки, извършени от длъжника. Размерът на цената му се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – от стойността на договора – т.е. от паричната оценка на насрещните престации. Когато една от престациите е прехвърляне на права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая размерът на цената на иска следва да се определи при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2, предложени първо ГПК върху данъчната оценка, каквато имотът има. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка на даряваните идеални части е 199.44 лв. по удостоверение от 2018г. Видно от Удостоверение от Дирекция Общински приходи, отдел Надежда - В. от 2020г., данъчната оценка на жилището е 4 383.30 лв., а на земята 14 987.60 лв. Предмет на атакуваната сделка е 1/30 идеална част от недвижимите имоти: масивна сграда от приземен етаж с идентификатор 68134.1384.713.3,, ведно с 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 68134.1384.713., находящи се в [населено място], район Надежда, [улица]. Цената на иска е 1/30 от 4 383.30 лв. или 146.13лв лв. за сградата; и 1/30 от 1/3 от 14 987.60 лв., или 166.52 лв. за земята. Общият размер на цената на иска по актуалната данъчна оценка е общо 312,65 лв. Която е от двете данъчни оценки да бъде приета за цена на иска, не е удовлетворено изискването на чл.280,ал.3 ГПК - цената на иска е под прага на обжалваемост както за граждански, така и за търговски дела. Неточното посочване в обжалвания акт на възможността за касационно обжалване не може да създаде такова право, тъй като инстанционният контрол е предмет на императивна регламентация. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.