Определение № 186 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1820/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 1279 от 18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 5099/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение от 05.08.2019 г. по гр. д. № 13174/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.179, ал.1 ЗЗД за признаване установено несъществуването на ипотечно право, учредено по отношение на апартамент В15 в [населено място], Район „В.“, м. „М. ливади - запад“, [улица], секция В, вх.1 на жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1933.25 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е възприел неправилно безспорно установените в първоинстанционното производство правнорелевантни факти - заплащане в пълен размер на дължимата продажна цена на апартамент В15 и постъпването й по откритите в „Инвестбанк“ АД две сметки, от които по силата на чл.14 от сключения на 14.02.2007 г. договор за банков кредит ответникът е събирал служебно вземанията си по обезпечения с ипотека кредит. Излага доводи, че изводът на съда за неизпълнение на уговорените в анекс № 6/27.06.2012 г. към договора за кредит условия за заличаване на ипотеката е необоснован и незаконосъобразен, тъй като със заплащане на цената е погасена съответната част от вземането на банката - кредитор, а вследствие на това е погасено и ипотечното право върху закупения имот. Позовава се на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и възражения в подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Инвестбанк“ АД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.179, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - София е приел, че учреденото в полза на ответника ипотечно право върху описания в решението недвижим имот /апартамент/ не е погасено и не са изпълнени условията за заличаване на вписаната върху имота ипотека. Въззивният съд е възприел като правилна установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, а именно: С договор за покупко - продажба от 12.06.2012 г., сключен във формата на нотариален акт № 2, том II, рег. № 7623, дело № 170/2012 г. на нотариус В. И., вписан в Служба по вписванията - [населено място], ищецът „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2“ ЕООД е закупил от „Ем Зет Билд“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „Литос Айбилд“ ООД/ недвижим имот, представляващ апартамент В15 в [населено място], Район „В.“, м. „М. л. - з.“, [улица], секция .., вх... на жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1933.25 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК. Уговорената в договора продажна цена е заплатена изцяло от дружеството - купувач по банкови сметки на продавача в „Инвестбанк“ АД с IBAN [банкова сметка] и IBAN [банкова сметка]. Преди извършване на продажбата, с нотариални актове за учредяване на договорна ипотека № 49/04.04.2008 г., том IV, рег. № 5665, дело № 580 от 2008 г. на нотариус И. Н., № 184/19.12.2008 г., том IX, рег. № 216060, дело № 1641 на нотариус В. И. и № 163/11.06.2009 г., дело № 334/2009 г. на нотариус И. Н., е учредена договорна ипотека в полза на „Инвестбанк“ АД върху имота, в който се намира закупения от ищеца обект, в т. ч. и върху конкретния обект, за обезпечаване на вземания на банката към продавача „Ем Зет Билд“ ЕООД, произтичащи от договор за банков кредит № КЦ-244/2007-В от 14.02.2007 г. Обезпечените вземания не са погасени изцяло до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, като към 31.12.2012 г. непогасеният остатък е в размер на 8 757 432 евро. С анекс № 6/27.06.2012 г. към договора за банков кредит кредиторът „Инвестбанк“ АД и кредитополучателят „Ем Зет Билд“ ЕООД са уговорили специален ред за погасяване на кредита и за заличаване на обезпечаващите го ипотеки при следните условия: Да е открита специална сметка на кредитополучателя в „Инвестбанк“ АД, клон „Централен“; Постъпленията на кредитополучателя от продажба на обособени обекти в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.25 да постъпват по тази сметка; постъпленията от продажби да са с единични минимални цени не по-малко от 800 евро /св. м. за апартаменти, 500 евро/кв. м. за мазета и 5 000 евро/кв. м. за всяко паркомясто. Във връзка с посочените уговорки и в изпълнение на сключен за целта договор от 06.06.2012 г. е открита специална сметка на кредитополучателя в „Инвестбанк“ АД с IBAN [банкова сметка]. Според заключението на счетоводната експертиза, депозирано пред първата инстанция, за периода от откриване на сметката до 31.12.2018 г. по същата няма движение на парични средства. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил изводи, че обезпеченото с ипотеката вземане по договора за банков кредит не е погасено и че независимо от извършеното от ищеца плащане на цената на закупения имот, ипотечното право на банката по отношение на закупения с договора от 12.06.2012 г. имот продължава да съществува. За да се произнесе в този смисъл, съдът е изходил от неделимия характер на ипотечното право, което съгласно чл.174, ал.1 ЗЗД съществува до момента, до който не бъде погасено изцяло обезпеченото чрез учредяване на ипотеката парично вземане на кредитора. Съдът е посочил, че банката няма законово задължение да заличи ипотеката частично по отношение на обособени обекти от сградата, върху която тежи ипотеката, и че задължението за поетапно заличаване на ипотеката, поето с анекс № 6/27.06.2012 г. към праводателя на ищеца /продавач по договора за продажба/, е обвързано с кумулативно поставени условия, едното от които - постъпване на продажната цена за закупения имот по предвидената в анекса банкова сметка, не се е сбъднало. Фактът, че към момента на сключване на договора за продажба сметката вече е била открита и е била налична, но платената от ищеца цена не е постъпила по нея, без значение дали последният е знаел за нея, е преценен от въззивния съд като достатъчен за невъзникване на задължение за банката - кредитор да даде съгласие за заличаване на ипотеката по отношение на закупения имот. Като самостоятелен аргумент за извода, че за банката не е възникнало задължение за заличаване на ипотеката върху имота на ищеца, въззивният съд е изтъкнал и обстоятелството, че доколкото не е страна по кредитното правоотношение, с което са свързани уговорките в анекса, с оглед правилото на чл.21, ал.1 ЗЗД ищецът няма пряко притезание към банката за частично заличаване на учредената в нейна полза ипотека. В съответствие с изводите, че обезпеченото с ипотеката вземане на банката - кредитор не е погасено в пълен размер и че не са изпълнени условията за частично заличаване на ипотеката по отношение на закупения от ищеца имот, въззивният съд е преценил иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.179, ал.1 ЗЗД като неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неговото отхвърляне. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие с практиката на ВКС в решение № 114/17.01.2012 г. по т. д. № 839/2010 г. на I т. о. по следния значим за изхода на делото въпрос: „Следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката - кредитор за заличаване на ипотеката при постъпване на суми от продажбата на ипотекираните имоти по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит; Съответно приложими ли са в случая правилата на чл.75 от ЗЗД“. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.124, ал.1 вр. чл.179, ал.1 ЗЗД. Произнасянето в обжалваното решение, че не е изпълнено условието на банката - кредитор за заличаване на договорната ипотека върху закупения от касатора имот, тъй като продажната цена за имота не е постъпила по предвидената за целта специална сметка, е обусловено от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора и от преценката на доказателствата, установяващи постигнатите договорености между кредитополучателя и банката относно условията за заличаване на ипотеката. Отговорът на зададения от касатора въпрос предполага проверка на правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд в резултат на извършената преценка на фактите и доказателства. Поради това, предвид разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът не може да се квалифицира като правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК и да послужи като общо основание за достъп до касационно обжалване. Извън изложеното следва да се отбележи, че отхвърлянето на иска не е обусловено единствено от извода, че не е изпълнено условието на банката заплащането на продажната цена да се извърши по откритата в изпълнение на анекса към договора за кредит специална сметка, а и от други два самостоятелни извода, в еднаква степен обусловили постановения с решението правен резултат - че ищецът (сега касатор) не е страна по кредитното правоотношение, поради което уговорките в анекса относно начина на погасяване на кредитните задължения и условията за заличаване на ипотеката от страна на кредитора нямат действие за него, респ. че кредитното задължение на е погасено изцяло и съгласно чл.174, ал.1 ЗЗД ипотечното право продължава да съществува в пълен обем. Касаторът не е формулирал правни въпроси, относими към посочените изводи на въззивния съд, а при тяхното наличие касационното разглеждане на поставения в изложението въпрос не би довело до промяна в резултата от делото. Касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се допуска и поради недоказаност на твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Цитираното в изложението решение № 114/17.01.2012 г. по т. д. № 839/2010 г. на ВКС, I т. о., с което касаторът е обосновал допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, е постановено след допуснато касационно обжалване по въпроса за погасителния ефект на извършено плащане по начин, посочен от кредитора. Поставеният за обсъждане въпрос е разгледан в контекста на спора по конкретното дело, чието разрешаване е изисквало произнасяне дали плащането по банкова сметка с титуляр длъжника по изпълнението има погасителен ефект, ако кредиторът не разполага с възможност да усвои средствата от сметката (по причина, че върху нея е бил наложен запор). Отговорът, който е дал съставът на ВКС, I т. о, e в смисъл, че внасянето на парична сума по разплащателна сметка на длъжника, със средствата от която банката може да извършва преводи за погасяване на задължения на титуляра към нея като кредитор, представлява изпълнение с погасителен ефект по чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД, ако длъжникът или третото лице, което изпълнява от негово име, не знае, че кредиторът не разполага с възможност да усвои средствата по сметката. Правният въпрос, разрешен с посоченото решение, не е идентичен или сходен с въпроса, въведен по настоящото дело като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, поради което решението не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, че при достигане на крайните си изводи въззивният съд неправилно е възприел изводите на първоинстанционния съд, базиращи се на представения от ответника договор от 06.06.2012 г. за откриване на сметка с особен режим на разпореждане, който не установява относимите по делото обстоятелства; че крайните изводи на въззивния съд са необосновани и изградени при игнориране на част от доказателствата; че въззивният съд не е обсъдил възраженията във въззивната жалба срещу доказателствената стойност на договора и значението му за спорните факти по делото. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на уредената в чл280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, а изискват извършване на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК за обоснованото и законосъобразно формиране на решаващите изводи на въззивния съд по съществото на правния спор. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационнно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения, решението по гр. д. № 5099/2019 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред Върховния касационен съд разноски в размер на 2 259.34 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено по банков път с преводно нареждане от 17.09.2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,