Определение № 499 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищеца Б. И. Я. от [населено място] ,област Б., приподписана от адв. Г. Ц., против въззивно решение №262/13.7.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд С обжалваното решение въззивната инстанция е отхвърлила предявеният от Б. Д. Я. от [населено място], област Б., против [фирма] – [населено място], иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД – връщане на даденото от купувача на отпаднало основание - сумата 6400 лева, като неоснователен и недоказан. Благоевградският окръжен съд е приел, че за да бъде основателен искът по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и при твърдения за едностранно разваляне на предварителния договор не е достатъчно спазване на изискуемата се от закона форма на волеизявлението, а и страната която иска връщане на даденото, поради отпаднало основание да бъде изправна страна. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че купувачът – касационен жалбоподател в настоящото производство, не е бил изправна страна по договора, тъй като не е изплатил към момента на писменото известие за разваляне на договора всички дължими месечни вноски по договора. Изложени са изводи относно приложението на чл.87, ал.1, във връзка с чл.194, ал.1 ЗЗД, както и такива относно доказване от страна на ищеца на твърденията му за наличие на недостатъци на процесната вещ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос – “Развален ли е едностранно от купувача, сключеният между страните предварителен договор от 21.4.2009 г. за покупко - продажба на лек автомобил, марка “Ш.”, модел “Ф.”, с рег. [рег.номер на МПС], рама №T., двигател №A., сключен между [фирма] и Б. Д. Я.?”. Ответникът по касация [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител адв.А., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. Изложението на касационния жалбоподател обаче не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение....”. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е фактически, тъй като визира конкретния договор и е зададен в контекста на конкретните факти и обстоятелства по спора. Поради въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,