Определение № 50153 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 439/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. МХА. от [населено място] - чрез адв. И. А. от АК Варна, срещу въззивно решение № 176 от 03.12.2021 г., постановено по в. т. д. № 282/2021 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260030 от 11.02.2021 г. по т. д. № 1269/2019 г. на Окръжен съд - Варна е осъден Х. МХА. да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на „Х. Алмутауа“ ЕООД сумата 37 520.84 лв. - част от вземане с общ размер 114 850 лв., с която дружеството - ответник се е обогатило неоснователно като е изтеглило средства от банковата сметка на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за разликата над сумата 37 520.84 лв. до предявения като частичен размер от 40 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила като въззивният съд се е произнесъл plus petitum, без да съобрази направеното от ищеца уточнение на петитума на исковата молба и потвърденото във въззивната му жалба обстоятелство, че превежданите по сметка на трето лице - С. Д., суми (62 000 лв.) са част от общата претенция към ответника за изтеглени без основание суми (289 472 лв.), а не отделна и самостоятелна претенция. Невежда оплаквания, че в резултат на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е извършил неправилни изчисления относно изтеглените от сметката на ищеца суми и сумите, вложени при изграждането на две сгради в изпълнение на развален договор за изработка между страните, и е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че е налице неоснователно обогатяване със сумата 37 520.84 лв. Предвид изложените в жалбата оплаквания и доводи, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения срещу него осъдителен иск. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода по делото, както и за допустимостта на въззивното решение: „ 1. В производство по неоснователно обогатяване, квалифицирано по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, допустимо ли е съдът да се произнася по непредявен иск за неизпълнение на договор за изработка и да присъди ответника да заплати до пълното изпълнение на договореното; 2. Налице ли е произнасяне свръх петитум (plus petitum), когато съдът без да изследва фактите и обстоятелствата по делото и като не взема предвид изричните твърдения на ищеца относно размера на иска и сумите, които влизат в общия сбор, се произнася относно дължимостта на една парична сума и я присъжда два пъти; 3. Длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото; 4. За да се приеме искът за основателен, проведено ли е пълно и главно доказване от страна на ищеца дали основанието, на което е превел сумите по банковата сметка, е отпаднало; 5. След като въззивният съд в проектодоклада си по чл.146 ГПК сам е установил и възприел твърденията на ищеца, че преведената на третото лице сума от довереника е част от общата претендирана сума, допустимо ли е в мотивите и диспозитива си съдът да се произнесе по отношение на тази сума като отделна претенция и да я добави към първоначалната такава“. Допускането на касационно обжалване е аргументирано със съображения, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в мотивите към Тълкувателно решение № 2/29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС в решение № 199/25.10.2015 г. по гр. д. № 369/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 70/29.07.2019 г. по т. д. № 2204/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 110/22.12.2020 г. по гр. д. № 905/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., и решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.; че при разрешаване на втория въпрос въззивният съд недопустимо се е произнесъл „по свръхпетитум, който не е бил заявен от ищеца“, като е преформулирал исковата претенция и е приел, че ищецът претендира връщане и на сумата 62 000 лв., преведена на С. Д.; че разрешаването на третия въпрос не кореспондира с фактически твърдения на ищеца в исковата молба; че разрешаване на четвъртия въпрос не е съобразена практиката на ВКС в определение № 223/01.03.2016 г. по гр. д. № 307/2016 г. на ІV г. о., а на петия въпрос - с практиката в решение № 271/6.01.2015 г. по гр. д. № 2853/2014 г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Х. Алмутауа“ ЕООД със седалище в [населено място], представляван по пълномощие от адв. Г. К., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 1269/2019 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по искова молба на „Х. Алмутауа“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск срещу Х. МХА. за заплащане на сумата 40 000 лв. - част от вземане с общ размер 114 850 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 01.08.2017 г. между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор за строителни дейности и ремонт при уговорена цена 152 305 евро със срок за изпълнение 180 дни; След сключване на договора ищецът открил в „Юробанк България“ АД банкова сметка на свое име и на 09.04.2017 г., чрез управителя на дружеството, изготвил пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което предоставил на ответника правото да оперира със средствата по сметката, както и да се разпорежда като управител със средствата и с имуществото на дружеството; До началото на 2018 г. управителят на дружеството Х. Алмутауа превел по откритата сметка 152 305 евро за извършване на строителството на две сгради до ключ в изпълнение на договора за изработка; Ответникът периодично теглел от сметката суми и нареждал преводи по сметка на трето лице - С. Д., без да предоставя отчети на Х. Алмутауа в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството за разходването на средствата и за степента на завършеност на обекта; Поради отказа на ответника да предостави исканите отчети и документи във връзка със строителството и с оглед забавата на строежа, който останал до степен на завършеност „груб строеж“ при вече изхарчени пари за обект в готов вид „до ключ“, с връчена на 12.07.2018 г. нотариална покана ищецът поканил ответника да му предаде цялата налична документация за строежа, уведомил го, че разваля договора, и оттеглил пълномощното; Според заключение на съдебно - техническа експертиза, прието в образувано на 16.07.2018 г. съдебно производство по обезпечаване на доказателства /чл.207 ГПК/, стойността на извършените СМР по договора за изработка, изчислена според Справочник на цените в строителството, възлизала на 183 000 лв. с ДДС „до ключ“, при преведени от ищеца и усвоени от ответника 152 305 евро или 297 850 лв. по договор за изпълнение „до ключ“; С платената, но нереализирана в строителството разлика от 114 850 лв., ответникът се обогатил неоснователно като изтеглил същата от сметката на ищеца, за да извърши СМР в двете сгради по договора за изработка до степен на завършеност „до ключ“, но не сторил това. Въз основа на така изложените фактически твърдения в исковата молба е формулиран петитум за осъждане на ответника да върне на ищеца „получената в повече сума“ до размер на 40 000 лв. за нереализираните СМР, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. В предоставения от съда срок за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е пояснил, че сумата 114 850 лв. е получена от ответника на основание договора за изработка за извършване на СМР в определен обем и степен на завършеност, който е развален поради неизпълнение и ответникът дължи връщане на сумата, с която се е обогатил неоснователно на отпаднало основание за сметка на възложените му и заплатени, но неизвършени СМР. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и с решението си е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 32 326.41 лв., с която „ответникът се е обогатил неоснователно като я е изтеглил от банковата сметка на ищеца, за да извърши строителство на две сгради в УПИ ХІV - 800 от кв.69 по плана на [населено място]“, като е отхвърлил иска за разликата до 40 000 лв. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение в неговата осъдителна част /както и в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата 37 520.84 лв. до сумата 40 000 лв./ и след отмяна на решението е осъдил ответника да заплати на ищеца разликата над сумата 32 326.41лв. до сумата 37 520.84 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При постановяване на решението въззивният съд е взел предвид уточнението на исковата молба, направено от ищеца с молба от 08.11.2019 г., че претендира сумата, предмет на частичния иск, като подлежаща на връщане поради разваляне на договора за строителство за платени, но неизвършени СМР. От фактическа страна съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за сключен между него и ответника договор за СМР на стойност 152 305 евро без ДДС /конкретизирани в приложение № 1 към договора и количествено - стойностна сметка/, за предоставяне на пълномощно на ответника, включващо и право за разпореждане със средства по банкови сметки на възложителя по договора „Х. Алмутауа“ ЕООД, и за връчена на 12.07.2018 г. нотариална покана на ответника, съдържаща изявление на ищеца за разваляне на договора. След преценка на представеното по делото извлечение от разплащателна сметка съдът е приел за установено, че ответникът е изтеглил от сметката на ищеца 305 080 лв. и е внесъл сума в размер на 15 608 лв., като остатъкът от изтеглената сума е 289 472 лв., както и че от разплащателната сметка са наредени три превода към лицето С. Д. в общ размер 66 000 лв., от които обратно към сметката са преведени 4 000 лв. и са останали 62 000 лв. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно - техническата експертиза, прието в образуваното по молба на ищеца производство за обезпечаване на доказателства, и заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза. Според констатациите в заключението от обезпечителното производство, към момента на огледа двете сгради, чието строителство е възложено от ищеца на ответника със сключения помежду им договор, са изградени в груб строеж, с частично изпълнени довършителни работи и с отклонения от първоначално одобрените проекти за строителство; Общата стойност на двете сгради съгласно приложение № 1 към договора и 3 бр. анекси е 469 425.16 лв., а предвидените видове СМР по проектите за сградите, изпълнени „до ключ“ и оставащи за изпълнение, са с ориентировъчна цена 14 256 лв. с ДДС. В експертното заключение от производството пред първата инстанция, кредитирано от въззивния съд във варианта, доближаващ се максимално до заключението от обезпечителното производство, е посочено, че пазарната стойност на СМР, които следва да се изпълнят за достигане на степен на завършеност на сградите „въвеждане в експлоатация“, е 15 443.86 лв. без ДДС; За строителството на сградите е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 20.10.2017 г. и не са открити други документи, касаещи строителния процес и промените в първоначалните проекти. Като относим към спора въззивният съд е преценил приетия от първата инстанция договор за СМР, сключен на 26.09.2017 г. от ответника в качеството му на пълномощник на дружеството - ищец и „КМК Билд“ ЕООД, за изграждане на двете сгради в собствения на ищеца имот в [населено място]. Стойността на договора е 200 228.41 лв. при уговорено грубо строителство до покрив. Впоследствие са подписани 3 бр. анекси за промени в договорените СМР и за извършване на допълнителни СМР, като общата сума по трите анекса възлиза на 313 446.21 лв. Със споразумение от 20.07.2018 г. ответникът, в качеството на пълномощник на „Х. Алмутауа“ ЕООД, е признал дължимостта на суми за извършени СМР по договора. В хода на първоинстанционното производство са разпитани като свидетели С. Д. и М. Б. - Б., чиито показания също са обсъдени от въззивния съд. Свидетелката Д. е заявила, че по молба на ответника е извършвала разплащания във връзка със строителството на възложените от ищеца сгради като теглила пари и ги предавала на строителите. Свидетелят Б. е депозирал показания, че е присъствал на разговори, в които съпругата на ищеца настоявала за промени в монтираната дограма срещу заплащане. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правилно определена от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е частично основателен. След като е изложил съображения относно разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договора за извършване на СМР, пораждането на право за ищеца да развали договора като последица от допуснатата от ответника забава в изпълнението и надлежното разваляне на договора към 12.07.2018 г., когато ответникът е получил отправеното от ищеца волеизявление за разваляне, въззивният съд се е произнесъл, че сумата, която подлежи на връщане от ответника като заплатена без основание, „се формира като разлика между сумите, които ответникът е изтеглил от разплащателната сметка, и престираното от него по договора до момента на развалянето, като се отчете стойността на недовършените СМР“. По отношение на сумата, с която се е разпоредил ответникът, съдът е изходил от преценката, че от банковата сметка на ищеца са изтеглени 289 472 лв. и са извършени междубанкови преводи по сметката на С. Д. в размер на 62 000 лв., които са в пряка връзка с изпълнението на договора за СМР. В съответствие с тази преценка съдът е формирал извод, че въз основа на предоставеното му пълномощно ответникът се е разпоредил от сметката на ищеца със сумата 351 472 лв. /289 472 лв. + 62 000 лв./. Относно стойността на извършената от ответника престация по договора въззивният съд е изразил виждане, че ответникът е бил длъжен да престира срещу сумата 297 882 лв. /левова равностойност на 152 305 евро/, която е уговорена в договора като цена на подлежащите на изпълнение СМР и която ответникът е упълномощен да изтегли от сметката на ищеца. С аргументи, че страните са обвързани от уговорена в договора помежду им цена и че представителната власт на ответника да превъзлага на трето лице изпълнението на договорените СМР е ограничена от предоставеното от ищеца пълномощно, съдът е отрекъл възможността извършените СМР да се остойностяват по пазарни цени, както и възможността ищецът да бъде задължаван да заплаща СМР по договорените между ответника и „КМК Билд“ ЕООД цени. Същевременно, като е взел предвид свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза от първоинстанционното производство за допълнително възложени от ищеца СМР и за промени в първоначално предвидените СМР на обща стойност 31 513.02 лв., съдът е приел, че посочената сума следва да бъде прибавена към сумата 297 882 лв., като сборът от двете суми - 329 395.02 лв., формира общо дължимата сума за извършените СМР по договора, която „следва да бъде извадена от изтеглените от банковата сметка на ищеца суми“ и разликата е в размер на 22 076.98 лв. Въззивният съд е преценил, че към сумата 22 076.98 лв. следва да се прибави и сумата 15 443.86 лв., представляваща стойност на недовършените СМР в двете сгради, и е формирал крайния си решаващ извод, че „дължимата сума за връщане, за която липсва основание за задържане“ и за която искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е доказан и основателен, е в размер на 37 520.84 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил няколко въпроса, които са непрецизно формулирани, но в съвкупността си са от значение за допустимостта на обжалваното решение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за допустимостта на обжалваното въззивно решение Върховният касационен съд следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако констатира вероятност решението да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да допусне решението до касационно обжалване, за да извърши проверка на неговата допустимост по реда на чл.290 ГПК. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. вероятната недопустимост на въззивното решение е въведена като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Предвид постановките в цитираното тълкувателно решение, като съобразява мотивите към обжалваното решение и поставените от касатора въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран, без да подменя въведените от ищеца с исковата молба фактически твърдения, съставът на ВКС намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост. Допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е предпоставено и от необходимостта за преценка на редовността на исковата молба, въз основа на която въззивният съд е постановил решението си по спора. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК не следва да се обсъждат аргументите на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,