Определение № 84 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 435/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8547/04.11.2020 г. по описа на ВКС, идентична с частна жалба вх. № 4232 /04.11.2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, на В. Н. Н. срещу разпореждане №28/26.10.2020 г. постановено по възз.ч.гр.д. №198/2020 г. на Великотърновския апелативен съд за връщане на подадените от жалбоподателя частни касационни жалби вх. № № 3548, 3549 и 3550 от 21.09.2020 г. срещу въззивно определение № 185/28.08.2020 г. постановено по същото дело. В жалбата се сочи, че атакуваното разпореждане е нищожно по форма и съдържание и се иска прогласяване на нищожността. Ответната страна по жалбата Н. Х. М. – И. в писмен отговор оспорва основателността й. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С определение № 185/28.08.2020 г. по възз.ч.гр.д. №198/2020 г. състав на Великотърновския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 1316/03.06.2020 г. по гр.д. № 790/2019 г. на Русенския окръжен съд за връщане като нередовна на касационната жалба на В. Н. срещу постановеното по делото въззивно решение от 22.01.2020 г. Срещу определението на АС жалбоподателят е подал по пощата в един и същи ден - 15.09.2020 г. - три искания, заведени с вх.№ № 3548, 3549 и 3550 и наименовани от него: „частна жалба 1”, в която твърди нищожност на определение №185/28.08.2020 г.; „частна жалба 2”, съдържаща оплаквания срещу постановеното въззивно решение; и „молба” във връзка с „частна жалба 1 и 2”, с която е претендирал жалбите му да се разгледат от наказателната колегия на апелативния съд. Исканията са администрирани като частни касационни жалби срещу посоченото въззивно определение на апелативния съд. С разпореждане №11/29.09.2020 г. трите частни касационни жалби са оставени без движение и на страната са дадени подробни указания в едноседмичен срок да представи пред съда изложение по чл.280, ал.1 ГПК, да формулира петитум, жалбите да се приподпишат от адвокат, да се представят преписи и документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 30 лв. Посочено е, че при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати. Разпореждането на съда е съобщено лично на жалбоподателя на 09.10.2020 г., но в дадения срок указанията не са изпълнени. При това положение, с обжалваното разпореждане от 26.10.2020 г. съдът е постановил връщане на частните касационни жалби. Атакуваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдебният акт не е нищожен или недопустим - издаден е в изискуемата от закона писмена форма, постановен е от законен съдебен състав, волята на съда в съдържанието на акта е изразена ясно и разбираемо; съдът се е произнесъл след като е бил надлежно сезиран от страната с частна жалба, която подлежи на предварителна проверка за редовност. Разпореждането е правилно и като краен резултат, тъй като в срока за изправяне на нередовности частните касационни жалби са останали неприподписани от адвокат, което е достатъчно основание съдебният акт да бъде потвърден. Отделен е въпросът, че с някои от указанията и проверката за редовност на жалбите съдията-докладчик е излязъл извън правомощията си на администриращ съд. Това обаче, както се посочи не влияе на крайния резултат и разпореждането следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение