Определение № 203 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 279/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт А. С. срещу въззивното решение № 7472/5.11.2019 г, постановено по гр.дело № 17222/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „А“ състав, с което е потвърдено решение № 48034/11.10.2018 г по гр.дело № 26317/18 г на СРС, ГО, 79 състав.С първоинстанционното решение са уважени, предявените от Ю. С. Е. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 3522 лв, представляваща обезщетение за незаконно уволнение за времето от12.3.2018 г до 12.9.2018 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици. Ответницата по касационната жалба Ю. С. Е. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чред процесуалния представител адв.Т. Д..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски, сторени в настоящото производство, представляващи възнаграждение за един адвокат. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „главен специалист“ в Териториално звено „Грао“-Добрич, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството“.Същото е прекратено със заповед № 79 от 8.3.2018 г на министъра на основание чл.330 ал.2 т.8 КТ вр.чл.107а ал.1 т.2 КТ, поради обстоятелството, че към 12.3.2018 г е налице несъвместимост на лицето със заеманата длъжност, изразяваща се в обстоятелството, че служителката е търговски пълномощник на ЕТ „Орион консулт-П. Й.“, съгласно пълномощно с рег.№ 2686/9.2.2009 г.За да приложи посоченото уволнително основание, работодателят при справка в ТР е установил, че на 29.9.2008 г е регистриран ЕТ „Орион консулт-Ю. Е., който на 10.2.2009 г след влизане в сила на закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /отм/ е заличен, като на 9.2.2009 г е регистриран ЕТ „Орион консулт-П. Й., а с пълномощно от същата дата Й. е упълномощила Е. да представлява едноличния търговец пред държавните органи, институции и банки, пред застрахователни дружества и съдилища и нотариуси, както и да извършва всички други действия и в случаите непредвидени в пълномощното, за които специални закони биха изисквали изрично или специално пълномощно.При това положение и с оглед обстоятелството, че пълномощното не е ограничено със срок, работодателят е счел, че същото е търговско такова по смисъла на чл.26 от ТЗ, което е несъвместимо със сключване на трудов договор в държавната администрация. С обжалваното въззивно решение е прието следното: в разпоредбата на чл.330 ал.2 т.8 КТ е регламентирано правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, когато е налице несъвместимост за изпълняване на длъжността по смисъла на чл.107 ал.1 т.2 КТ, а именно: същият е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.Несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението, независимо дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това.Съдът е приел за неустановено обстоятелството, че ищцата е търговски пълномощник на посочения едноличен търговец, тъй като съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 ТЗ търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение, като упълномощаването става писмено с нотариална заверка на подписа.Съгласно разпоредбата на чл.27 ТЗ отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор, който може да е трудов, или договор за поръчка или с елементи на ненаименован договор.В случая е налице надлежно учредена представителна власт, но липсват доказателства за сключен договор за уреждане на отношенията между търговеца и търговския пълномощник.Търговското пълномощия е винаги възмездно.В случая не се установява пълномощника да е служител на търговеца, да има сключен с него трудов или граждански договор, да получава възнаграждение или да е сключил сделки от негово име.В представеното пълномощно няма изрична клауза за заплащане на възнаграждение.При тези данни съдът е приел, че работодателят не е доказал наличието на процесното уволнително основание, поради което е уважил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани следните въпроси: Предоставянето на пълномощно в писмена форма с нотариална заверка на подписа от търговец на физическо лице, придава ли качеството на търговски пълномощник на това лице, по смисъла на чл.26 ТЗ, при положение, че не е сключен договор между страните. При липса на сключен договор по чл.27 ТЗ упълномощаването на търговския пълномощник трансформира ли се в обикновено пълномощно. Търговец може ли да упълномощи физическо лице при условията на чл.36 ЗЗД, т.е. може ли да му предостави обикновено пълномощно. Настоящият състав на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по първия от посочените от касатора въпроси, уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията й дадени с ТР, а именно: предоставянето на пълномощно в писмена форма, с нотариална заверка на подписа, от страна на търговеца в полза на физическо лице, вписано в Търговския регистър, какво значение има за третите лица.Поставеният въпрос е от значение за крайния изход на спора, обусловил е решаващите изводи на съда и по него не е създадена съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение