Определение № 50384 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 9767/3.12.2021 г., подадена от Д. П. Д., чрез адвокат Б. В., срещу решение № 414 от 27.10.2021 г. по гр. д. № 20212100500816/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 260012 от 8.02.2021 г. по гр. д. № 351/2017 г. на Районен съд – Царево за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда с идентификатор **** и застроена площ по документ за собственост от 60 кв. м, а съгласно кадастралната карта - 58 кв. м, второстепенна сграда (навес) с идентификатор **** и застроена площ от 32 кв. м, второстепенна сграда (лятна кухня) с идентификатор **** и застроена площ от 7 кв. м, на 1 етаж и второстепенна сграда (складово помещение) с идентификатор **** и застроена площ от 26 кв. м, на 1 етаж, всичките построени в дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 531 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 58, в квартал 11, парцел *, при граници и съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 9/10 ид. ч. за М. П. В. и 1/10 ид. ч. за Д. П. Д.. Въззивният съд е съобразил в решението си, че с влязло в сила решение № 27 от 1.04.2019 г. по гр. д. № 351/2017 г. на Районен съд - Царево е допусната между М. П. В. и Д. П. Д. делба на визираните по-горе четири на брой сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], при квоти: 9/10 ид. ч. за В. и 1/10 ид. ч. за Д.. Визирал е, че съгласно чл. 297 ГПК решението по допускане на делбата е задължително както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища в Република България, като пред него не подлежи на преразглеждане въпросът дали страните по делото са съсобственици на имота, както и какви са дяловете им в съсобствеността. Окръжен съд – Бургас е посочил, че в първото по делото заседание от производството по извършване на делбата страните са направили единствено искания за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта на процесните имоти. Съгласно приетото заключение жилищната сграда е неподеляема, а останалите постройки имат характер на допълващо застрояване в поземления имот (който не е предмет на делбата). Вещото лице е посочило и пазарната цена на всеки от допуснатите до делба имоти: 23 100 лв. за жилищната сграда, 1600 лв. за навеса, 300 лв. за лятната кухня и 800 лв. за складовото помещение, или общо 25 800 лв. за всички имоти. Въззивният съд е намерил заключението от съдебно-техническата експертиза, оспорено от Д. Д., за обективно, задълбочено и компетентно, като същото в частта за пазарната стойност на имотите отговаря на обективното им неподдържано състояние към момента на извършения от вещото лице оглед, което обяснява и ниската пазарна стойност. Отразил е, че пред първата съдебна инстанция не е направено искане за възлагане на имотите на основание чл. 349, ал. 2 ГПК от някоя от страните. Процесуалният представител на Д. е заявил в устните състезания, че делбените имоти не могат реално да бъдат поделени между страните и не са налице изискванията на закона за възлагането им, поради което е поискал същите да бъдат изнесени на публична продан. Такова искане е направила и другата страна. Окръжен съд е посочил, че съгласно чл. 69 ЗН всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбената маса. Затова основният способ за извършване на делбата е съставянето на дялове и тегленето на жребий. По силата на чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Приел е, че в случая е безспорно, че имотите са неподеляеми (поотделно и в съвкупност), поради което съставянето на дялове е невъзможно. Ето защо делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 350 или чл. 352 ГПК. Намерил е за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан, доколкото никоя от страните не е поискала възлагане, а и самите съделителки твърдят, че не са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в дял на някоя от тях. По тази причина по делото не са и събирани доказателства за установяване наличието на предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота. Предвид преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК е недопустимо да се правят нови твърдения и искания пред въззивната инстанция. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Твърди, че нито делбените квоти са определени правилно, нито съдът се е произнесъл по всички съсобствени между страните имоти; намира за недопустимо да се извърши делба единствено на сградите, без земята, доколкото земята в случая има обслужващо значение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по отношение на прилагането на чл. 38, ал. 1 ЗС. Според Д. Д. в практиката на ВКС (решение № 309/18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., ІІ г. о.) е прието, че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата. Законът в чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се част от земята, Въз основа на горното формулира следния правен въпрос, който счита за такъв от решаващо значение за изхода на настоящото дело: Допустимо и законосъобразно ли е съдебно решение в производство по делба, което на основание чл. 348 ГПК изнася на публична продан отделни имоти в етажната собственост, без до делба да се допуска и припадащата им се част от земята. От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая формулираният въпрос е изцяло неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд и към предмета на делото във фазата на извършването на делбата. Това е така, защото поземленият имот не е бил допуснат до делба с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, поради което съдът в решението си по гр. д. № 20212100500816/2021 г. не е и разсъждавал по въпроса дали и как да се извърши делбата на земята, върху която са построени четирите сгради – предмет на делбата. Освен това по делото не се установява и да е налице етажна собственост. По изложените в касационната жалба съображения са били обжалвани от Д. и решенията по допускане на делбата, като след приключване на първата фаза на делбата с влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК тези доводи не подлежат повече на разглеждане. Същевременно атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,