Определение № 201 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2153/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 8223/18.12.2014 год. на К. А. К. от [населено място], приподписана от адв. С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение No 396 от 17.11.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 617/ 2014 година на ОС – Добрич по извършване на делбата, както и в частта по сметките. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 43 от 14.07.2014 година по гр.д. Nо 5710/2011 година по описа на РС- Добрич по извършване на съдебна делба чрез изнасяне делбените имоти на публична продан.със същото решение, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция по сметки, с което искът на К. А. К. по чл. 30 ал.3 ЗС за извършени разходи по поддръжка на имота, за сумите от 2340 лв. и 1560 лв. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като при определяне на законосъобразния способ по извършване на делбата, въззивният съд не е съобразил доводите относно обстоятелството, че до съдебна делба са допуснати обекта, годни да бъдат обособени във самостоятелен дял и да изключат публичната продан като начин на извършване на делбата и е нарушен принципа на чл. 69 ЗН, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с довод, че въпросите: Обвързан ли е съдът от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата от броя на самостоятелните имоти, предмет на делбата и трябва ли във втората фаза на съдебната делба да се събират доказателства дали същите са самостоятелни обекти на правото на собственост и представлява ли извинителна причина по см. на чл. 266 ал.1 т.1 предл. 3 ГПК, която преодолява забраната за представяне на нови доказателства, обстоятелството, че исканите писмени доказателства са тези, въз основа на които е изготвена приета по делото техническа експертиза? налагат произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: При определяне броя на съделителите следва ли съдът да се съобрази с обвързаността им-договорна по силата на договор за издръжка и гледане и срещу прехвърлената част от имота друг прехвърлител да е задължен да задоволи жилищната нужда на прехвърлителката, или семейна- когато следва преценка на възлагане на общ дял за съпрузите, без да е налице изрично изявление на воля за това ?, с довод, че е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика – ПП ВС 7-73, т.5 б.“б‘. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за характера на заявения иск- съдебна делба, втора фаза с пазарна цена на делбената маса и данните за спазения срок по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е процесуално недопустима досежно частта, с която се обжалва решението на въззивния съд в частта по сметките. Касае се до касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по самостоятелно заявени облигационни искове, макар и предявени в рамките на делбения процес – неговата втора фаза, имащи самостоятелен характер. След като цената на тези искове по гражданското дело е под сумата от 5000 лв., то в тази част въззивното решение е необжалваемо, а подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, съобразно разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС, намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Безспорно с разясненията на т.1 на ТР Nо 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно основанията за касационно обжалване се прие, че в етапа на селекцията ВКС следва да допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК при наведен довод и съответно констатирано противоречие на произнесения правен въпрос с дадени разяснения по същия проблем със задължителна съдебна практика. За да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, в етапа на селекция, касационният съд следва да констатира ,съобразно дадените разяснения по т.3 на цитираното тълкувателни решение, че по посочения от касатора правен въпрос липсва съдебна практика, касае се до нова разпоредба на закона, която не е тълкувана от съдилищата или е налице спорадична практика. По наведените доводи и като съобрази изложеното разбиране на касационния съд, настоящият съдебен състав намира, че исканото касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпросите за обвързаността на въззивния съд от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата от броя на самостоятелните имоти, предмет на делбата и трябва ли във втората фаза на съдебната делба да се събират доказателства дали същите са самостоятелни обекти на правото на собственост и представлява ли извинителна причина по см. на чл. 266 ал.1 т.1 предл. 3 ГПК, която преодолява забраната за представяне на нови доказателства, обстоятелството, че исканите писмени доказателства са тези, въз основа на които е изготвена приета по делото техническа експертиза? не може да бъде допуснато. С решението на въззивния съд е приложен един от уредените в закона способи по извършване на делбата – изнасянето на имота на публична продан, след като е прието, че е налице хипотеза при която останалите способи за ликвидиране на съсобствеността- теглене на жребии въз основа на приет окончателен разделителен протокол, възлагане или разпределение на имотите, допуснати до съдебна делба с влязлото в сила решение по допускане на делбата, са неприложими. Въпросът,свързан с изследване поделяемостта респ. неподеляемостта на недвижимите имоти, допуснати до съдебна делба, е поставен неточно, и не е в съответствие с писмената молба на касатора К. А. К. от 13.11.2012 година. Съгласно закона- чл. 347 ГПК, за да определи обектите на правото на собственост, по отношение на които следва да се извърши делбата, в предметната рамка на решението по допускане, съдът задължително изследва въпроса за самостоятелните обекти на собственост, тяхната поделяемост респ. недоделяемост, пазарна оценка и формирането на реални дялове. Без яснота по тези въпроси, съдът не може да разреши правилно въпроса за избор на законосъобразния способ по извършване на делбата. Решението по допускане на делбата е задължително от г.т. на обектите, на които е допусната делбата / това е предметната рамка/, но не и досежно въпросите за тяхната функционална характеристика / жилище, ателие, гараж, второстепенна постройка и др./ и поделяемостта, както и пазарната оценка, които са в предметната рамка на делбеното производство в неговата втора фаза. В тази аспект изведеният правен въпрос има качеството на „обуславящ“ изхода има всяко едно делбено производство в неговата втора фаза, но в конкретния случай не сочи на отклонение, което да налага произнасянето му в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Процесуално-правния въпрос, свързан с конкретна хипотеза на приложени доказателства към изготвено заключение на вещо лице и възможността същите да бъдат приети като нови, преодоляващи ограничението на чл. 266 ал.1 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, при наличие на съществуващата задължителна съдебна практика, приета с ТР 1/209 година на ОСГТК на ВКС. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос при определяне броя на съделителите следва ли съдът да се съобрази с обвързаността им-договорна по силата на договор за издръжка и гледане и срещу прехвърлената част от имота друг прехвърлител да е задължен да задоволи жилищната нужда на прехвърлителката, или семейна- когато следва преценка на възлагане на общ дял за съпрузите, без да е налице изрично изявление на воля за това ?, с довод, че е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика – ПП ВС 7-73, т.5 б.“б‘. Посочената съдебна практика касае приложението на разпоредбите за извършване на делбата по отменения чл. 289 ГПК /отм./, аналогични на тези по чл.350 и чл. 352 ГПК. Причината да се приеме, че имотите са неподеляеми и в аспект на невъзможност да се формират дялове за всеки от съдилителите са констатациите на техническата експертиза, която въпреки многото варианти които предлага, нито един не съответства на изискванията на закона за жилищен имот, доколкото би бил приет някой от тези варианти.Отделно от това данните за нетърпимите отношения между страните, не са дали основание на съда да подходи в един по широк вариант на тълкуване на ограниченията за формиране на дялове в натура, с оглед искането на касатора/ ответниците по касация не обжалват съдебното решение, с което са отхвърлени исканията им за възлагане/ за разпределение на имотите. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия