Определение № 898 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 299/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. К. П. срещу определение № 166 от 19.06.2013 г. по гр. дело № 3619/2013 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение. Ответниците Р. П. и Р. М. поддържат становище за неоснователност на частната жалба, а останалите ответници по частната жалба- Й. Ч., Г. Ч., Ц. Ч., Е. П., К. П., Р. С. и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, [населено място] не са взели становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от М. П. касационна жалба срещу решение от 11.12.2012 г. по гр. дело № 129/2006 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по гр. дело № 3619/2013 г. на ВКС, І г.о. Процесуална недопустимост на касационната жалба е обоснована от касационния съд с констатираната при проверката на допустимостта й цена на иска, под 5000 лв. и с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Изложено е, че производството по чл. 288 ГПК е образувано по подадена от М. П. касационна жалба срещу решение от 11.12.2012 г. по гр. дело № 129/2006 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2000 г. на Софийски районен съд по гр. дело № 4764/1997 г. за уважаване на предявените от Б. П. и Й. Ч., Г. Ч. и Ц. Ч. срещу касатора, Е. П., К. П. и Р. С. установителни искове за собственост на недвижим имот, представляващ три стаи, антре, гардеробно помещение и санитарен възел на първия етаж в сградата, построена на [улица], заедно със 7/100 идеални част от общите части на сградата и дворното място. В мотивите на определението е посочено, че с решението е уважен предявения от ищците срещу Е. П. ревандикационен иск за същия имот. ВКС е приел, че в исковата молба е посочена цена на иска от 15 000 неденоминирани лева /исковата молба е подадена в съда на 02.07.1997 г./ и след влизане в сила на Закона за деноминацията на лева /ЗДЛ/, на 05.07.1999 г., цената на иска е в размер на 15 лв. Изложено е в мотивите на определението на ВКС, че съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. и е направен извод, че установеното с нормата ограничение на касационната проверка е абсолютна предпоставка, за която съдът следи служебно, като с оглед на този критерий касационната жалба е приета за недопустима. Частният жалбоподател счита, че ВКС неправилно е приложил процесуалния закон, като е приел горните изводи. В частната жалба страната поддържа, че цената на иска не следва да се определя към датата на предявяване на иска - 1997 г., като обосновава съображения за необходимост от осъвременяване на данъчната оценка на имота. Освен това частният жалбоподател развива становище за това, че към 2007 г., когато е приет ГПК, съдържащ нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и към момента на внасяне на касационната жалба процесния имот е с по-висока данъчна оценка и представя оценка за друг имот в същата сграда. Определението на състава на ВКС е правилно. В съответствие с данните по делото в касационното определение е констатирано, че в исковата молба е посочена цена на иска 15 000 неденоминирани лева, както и че исковата молба е подадена в съда на 02.07.1997 г. Изложените от частния жалбоподател доводи не са съобразени с разясненията в ТР № 3/2014 от 27.10.2014 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, в което е прието, че при проверката по чл. 280, ал. 2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999 г., прилага спрямо нея чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева. В случая искът е предявен на 02.07.1997 г., т.е. преди 05.07.1999 г., поради което в съответствие с правните разрешения в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС следва да се приложи чл. 1 и чл. 2 ЗДЛ. Към 02.07.1997 г. цената на иска, отразена в исковата молба е 15 000 неденоминирани лева, посочена и определена, като окончателна. При тези обстоятелства и с оглед прилагането на чл. 1 и чл. 2 ЗДЛ цената на иска е 15 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК решението на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лв. Правилно при изложените обстоятелства съставът на ВКС, постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима. Не е допуснато нарушение на закона при постановяване на съдебния акт, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение трябва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение