Определение № 485 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. В. И. В. и В. И. В., чрез пълномощника им адв. Й. К., са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд № 10 от 22.01.2020 г. по в. гр. д. № 316/2019 г., с което е потвърдено решение на Разградския районен съд № 357 от 30.08.2019 г. по гр. д. № 600/2019 г., с което са уважени предявените от Л. З. М. и Т. М. М. срещу В. И. В. и В. И. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, въпреки дадените от окръжния съд указания за отстраняване на нередовностите й; че на ответниците не е била дадена възможност за становище по извършеното уточнение на исковата молба пред въззивната инстанция; че в случая липсва правен интерес от установителен иск за собственост по отношение на целия имот с идентификатор № ..... заедно с находящите се в него сгради; че въззивната инстанция е дала нова правна квалификация на един от исковете, без да направи нов доклад, съдържащ указания относно правнорелевантните факти и разпределянето на доказателствената тежест. Поддържа се още, че съдът не е изпълнил задълженията си за поставяне на въпроси на страните с оглед установяване на относимите към спорното право факти. Изложени са и доводи за необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси относно задълженията на въззивния съд при констатирани нередовности при сезирането му и при промяна на правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд да извърши нови процесуални действия. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответниците Л. З. М. и Т. М. М. са подали писмен отговор чрез процесуалния пълномощник адв. К. М. от АК В., в който изразяват становище, че изложените касационни основания са несъотносими към повдигнатия правен спор, поради което обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С обжалваното решение Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Разградския районен съд № 357 от 30.08.2019 г. по гр. д. № 600/2019 г., с което е признато за установено по отношение на В. И. В. и В. И. В., че Л. З. М. и Т. М. М. са собственици на дворно място от 519 кв.м., за което по КККР на [населено място], Р. област, е отреден поземлен имот с идентификатор № ....., както и на построената в същото стопанска постройка с идентификатор № ....., като ответниците са осъдени да прекратят ползването върху реална част от 126 кв.м., намиращи се в източната част на поземления имот, заключени между вътрешната регулационна и кадастрална линия със съседния от изток поземлен имот № ..... и материализираната навътре в имота на ищците ограда, означени в син цвят на считаната за неразделната част от решението комбинирана скица, както и на построената върху спорната реална част селскостопанска сграда с идентификатор № ....., да предадат владението на посочените имоти на ищците и за своя сметка преместят изградената между двата имота ограда по регулационната граница, отразена в кадастралния план като имотна граница. Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № ....., заедно с построените в него сгради, въз основа на договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № ...../23.01.2019 по нот. д. № ...../2019 г. по описа на нотариус с рег. № 291. В одобрения през 1965 г. кадастрален план на [населено място] е заснет имот пл.сн. № ....., целият с площ от 1647 кв.м. Според влезлия в сила през същата година регулационен план на селото 494 кв.м. от този имот са изключени от регулация и са със статут на земеделска земя, а 73 кв.м. са придадени към урегулиран парцел ІІІ-...... В кв. ..... по плана на селото са отредени урегулиран парцел І-....., целият с площ от 719 кв.м., и урегулиран парцел ІІ-....., целият с площ от 811 кв.м. Въз основа на нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1970 г. И. Н. П. се легитимира като собственик на парцел І-....., състоящ се от 717 кв.м. дворно място и построени в същото „две паянтови стаи“, и парцел ІІ-....., състоящ се от 818 кв.м. дворно място и построена в същото „паянтова къща“. При приемане на заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че описаните сгради са заснети в кадастралния план от 1965 г. от двете страни на съществуващата между имотите вътрешнорегулационна линия като жилищни сгради, построени с допиращи се стени. През 1971 г. И. Н. П. е продал парцел ІІ-....., състоящ се от 818 кв.м. дворно място и построената в него „паянтова къща“, на И. С. и Р. С. (наследодатели на ответниците В. И. В. и В. И. В. ), като така описания имот е приет за идентичен с поземлен имот с идентификатор ...... През 2007 г. наследниците на И. Н. П. са продали на Г. Б. парцел І-....., индивидуализиран като дворно място от 519 кв.м. с построена в него жилищна сграда от 40,94 кв.м. В тези си размери имотът е определен с извършената по отношение на него частична промяна на регулационния план на [населено място], съобразена с неприложената по външните му граници регулация от 1965 г. Съществуващата в имота стопанска постройка не е описана в нотариалния акт. По инициатива на Г. Банкова съществуващата от 1965 г. вътрешна регулационна граница с поземлен имот с идентификатор № ..... е нанесена в кадастралния план като имотна граница. През 2016 г. Г. Б. продава поземлен имот с идентификатор № ..... ведно с построените в него сгради на М. М. (праводател на ищците). Въз основа на заключението на съдебно-техничката експертиза съдът е приел за установено, че с влизане в сила на действащия и до днес регулационен план от 1965 г. между парцели І-..... и ІІ-..... от кв. ..... съществува вътрешна дворищно-регулационна граница, обособяваща ги в самостоятелни парцели, като между двата парцела не е имало неуредени регулационни отношения. Така приложената вътрешна регулационна линия е отразена като кадастрална граница на имотите през 2008 г., когато е одобрена и кадастралната карта на [населено място], и впоследствие не е променяна оглед на което е прието за неоснователно възражението на ответниците за неприложена по отношение на процесните имоти регулация. При съвкупна преценка на доказателствения материал по делото е прието, че поставената ограда между двата поземлени имота не съвпада с вътрешната регулационна линия между имотите и с границата по одобрената кадастрална карта. Материализираната граница навлиза в имота на ищците като заетата площ е 126 кв.м. в която попада и стопанската постройка с идентификатор ....., което според въззивния съд обуславя основателност и на предявените искове – ревандикационен и негаторен. Възражението на ответниците за придобиване на спорната реална част от имота по давност е прието от въззивния съд за недопустимо, тъй като не е било заявено в срока по чл. 131 ГПК, но независимо от това е разгледано и по същество и е прието за неоснователно. По възражението, че спорната селскостопанска постройка обслужва избено помещение на жилищната сграда на ответниците, съдът е посочил, че тази постройка е съществувала като самостоятелен обект – „две паянтови стаи“, още при първоначалното урегулиране през 1965 г. на парцел І-....., идентичен с придобития от ищците имот и не е била обект на извършените от първоначалния собственик на УПИ І-..... действия на разпореждане през 1971 г. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Първата група въпроси: 1. Ако въззивният съд констатира, че исковата молба е нередовна и даде срок за поправянето ѝ, следва ли да даде срок на ответниците по делото да дадат отговор по чл. 131 ГПК? 2. Допустимо ли е след промяна на правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд по реда на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд да изгради изводите си без да е изпълнил задължението си за ново изложение на обстоятелствата, които са релевантни по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, без да посочи на страната, че не е представила доказателства за обстоятелствата, чиято релевантност е определил съобразно новата правна квалификация, без изрично да е оповестил новото разпределение на доказателствената тежест? не са формирали решаващите изводи на съда и не могат да служат като общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК по следните съображения: Въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба и я е оставил без движение за уточнение на петитума, но указанията на съда са били единствено за посочване на точната квадратура на заетата площ с поставената от ответниците на оградата навътре в имота на ищците, което по същество не променя предмета на спора и не изисква подаването на нов отговор на исковата молба, защото не предполага въвеждането от ответниците на нови правоизключващи възражения. При разглеждането на делото по същество, това уточнение не е повлияло на изводите на втората инстанция в рамките на въведените доводи във въззивната жалба. Посочената от въззивния съд правна квалификация на иска също не обуславя ново разпределяне на доказателствената тежест между страните, тъй като районният съд се е произнесъл по ревандикационен иск като е постановил и установителен и осъдителен диспозитив, а само неточно е посочил в мотивите правното основание на иска /чл. 124 ал.1 ГПК вместо чл. 108 ЗС/. Затова въззивният съд не е имал основание, а и не е приел в мотивите, че предметът на доказване и тежестта на доказване на иска е различна от посочената в доклада на първата инстанция, нито се е произнесъл по иск с различен предмет като определената правна квалификация е в съответствие с двата диспозитива на първоинстанционното решение – установителна и осъдителна част. Правният въпрос дали следва съдът да укаже на ищеца да формулира петитума си съобразно установеното по делото, като посочи годен обект на правото на собственост, което претендира, и обема права от него, ако в хода на процеса стане ясно, че не съществува в правния мир като обособен обект на собственост, а реално съществува друг обект на собственост? също не е обуславящ за делото. Ищците са поискали предаване на владението на селскостопанска сграда като са я индивидуализирали с идентификатора по кадастралната карта и в хода на производството не е установено да съществува друг вид обект на собственост, следователно няма несъответствие между петитума на исковата молба и обективно съществуващите сгради. От друга страна поради диспозитивното начало в гражданския процес съдът няма задължение да указва на ищеца да променя петитума с оглед събраните по делото доказателства - предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните съгласно чл. 6 ал.2 ГПК. Правният въпрос „Може ли при прието от първоинстанционния съд възражение за придобивна давност въззивният съд да постави страна в процесуална изненада, като, без да даде срок за поправяне на нередовности /уточнение на възражението/, без да извърши нов доклад, с решението си да приеме, че е преклудирано, независимо че е уточнено в първото с.з. от ответника?“ също не е обуславящ, защото не отговаря на данните по делото. Съгласно чл. 133 ГПК ненаправените от ответника с отговора на исковата молба възражения се преклудират. В случая в отговора ответниците са посочили, че правят възражение за изтекла погасителна давност за претенцията /стр.4 от отговора/ и това е залегнало в доклада по делото, по който не е направено възражение в откритото заседание на 22.07.2019г. от ответниците за неточна квалификация на възражението. В заседанието пълномощникът на ответниците е заявил, че уточнява по направеното възражение за изтекла давност, давността да се счита за придобиване на придаваемата по регулация част и „второ направление“ – изтекла по реда на ЗУТ за придобиване от ищците на придаваемата част. Следователно не е направено уточнение, а е добавено ново правоизключващо възражение /по което липсва изрично произнасяне от първоинстанционния съд в съдебното заседание/ за придобивна давност, което е извън срока по чл.133 ГПК и съответно въззивният съд като съд по същество е имал правомощия да преценява дали то е допустимо или не. При това процесуално поведение на ответниците – касатори въпросът за даване на възможност за уточняване на възражението не е стоял пред въззивния съд, поради което формулираният правен въпрос не е от значение за делото и не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Отделно от това следва за пълнота на изложението да се посочи, че възражението за придобиване по давност на спорната идеална част е разгледано и по същество и е прието за неоснователно. Въпросът „дали ако делото не е изяснено от фактическа страна в случая продадено ли е от родителите ни това избено помещение с нотариалния акт – спорната стопанска сграда, самостоятелен обект ли е или е част от жилище, имаме ли друго избено помещение в нашата къща и имали ли сме, може ли съдът да реши спора по същество?, не е правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, а фактически, той не е и обуславящ, защото въпросът е изяснен от експертизата и въззивният съд изрично е посочил в мотивите, че тази сграда не е била предмет на разпореждане и не е със статут на обслужваща част по смисъла на чл. 97 ЗС. Правният въпрос дали ако за един имот са образувани два парцела при действието на ЗПИНМ и единият е продаден на трето лице като е трасирана имотната граница, различаваща се от дворищнорегулационната, с поставяне на ограда, ако продавачът респ. наследниците му не е предявил иск за установяване на действителните граници в двугодишен срок като владението е продължило може ли да се приеме, че е налице императивната норма на чл.182 ал.2 З. също не е обуславящ за делото, защото разпоредбата на чл. 182 З. урежда въпрос за служебно изменение на плана, каквото в случая не е проведено. По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба на В. И. В. и В. И. В. не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този краен резултат на ответника Л. З. М. се дължат разноските за касационното производство, поискани с отговора по чл. 287 ГПК, които са в размер на 400 лв. и представляват платено възнаграждение на адв.К.М. по договор за правна защита от 10.03.2020г. /л.51 от делото/. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение