Определение № 456 от 16.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 848/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГГЖ. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4131/13.УП.2010 г. на Т. Д. Я. от [населено място], община-гр. Б., подадена от процесуалния й представител по пълномощие против въззивното решение № 89 на Пернишкия ОС, ГК, Ш-и с-в, от 18.У1.2010 г., постановено по гр. дело № 205/2010 г., с която настоящата касаторка е била осъдена да заплати на Градската потребителна кооперация „Н."-гр. Б. /във връзка с прекратяване на сключения помежду им на 18.1Х.2008 г. наемен договор на търговски обект/ сума в размер общо на 2 173.92 лв. /(две хиляди сто седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) - като неплатена наемна цена за месеците май"2009 г., юни 2009 г. и до 17 юли с.г. /вкл./. Оплакванията на касаторката Я. са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Пернишкия ОС процесуални нарушения, поради което тя претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на Градска потребителна кооперация „Н."-гр. Б. с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД да се отхвърли изцяло в предявения по делото негов размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Др. Я. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пернишкият ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, понеже казусът бил „специфичен": доколкото не било взето предвид противопоставеното от Я. защитно възражение за извършени в наетия търговски обект подобрения, изразяващи се в извършен от нея „капитален ремонт". Ответната по касация Градска потребителна кооперация „Н."-гр. Б. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното от Я. въззивно решение на Пернишкия ОС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пернишкия ОС, касационната жалба на Т. Д. Я. от [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.10 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода „по конкретното дело", разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване — без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Необсъждането на защитно възражение представлява процесуално нарушение, за което Я. е поддържала конкретно оплакване в касационната си жалба. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение