Определение № 343 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2762/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Н. от [населено място], срещу решение №1888 от 25.07.2019г., постановено по в.гр.д. №5994/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №5916/17.09.2018г. по гр.д.№14955/2016г. на СГС, с което е отхвърлен иска на С. Н. против ЗАД „Армеец” за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 25 000лв. до 50 000лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разноските. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне иска за разликата от 25 000лв. до 50 000лв., въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, съдът не се е съобразил с критериите, установени в ППВС №4/1968г., което е обусловило присъждане на обезщетение в занижен размер от 25 000лв., неотговарящо на принципа за справедливост, прокламиран в чл.52 ЗЗД. Сочи се, че въззивният състав само е изброил получените от ищцата увреждания, без да направи преценка за приноса им към търпените болки и страдания. Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е отчел ясно изразената тенденция за увеличаване на лимитите на отговорност на застрахователите по застраховката „Гражданска отговорност”, както и съществуващата в страната икономическа обстановка. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на иска за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователното събитие - 23.03.2016г., както и присъждане на разноските на ищцата за трите съдебни инстанции. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с довода, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на разрешенията, дадени в т.11 от ППВС №4/1968г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗАД „Армеец” – [населено място]. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №5916/17.09.2018г., постановено по гр.д.№14955/2016г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на С. А. Н. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „Армеец” за разликата от 25 000лв. до 50 000лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 23.03.2016. Въззивното решение не е обжалвано с касационна жалба от застрахователя в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на претенцията за разликата от 8 000лв. до 25 000лв. и в тази му част е влязло в сила. Препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, въззивният състав е посочил, че от събраните от делото доказателства се установява, че на 23.03.2016г. около 15.30ч. на ВП–81, км.24, в района на [населено място], е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от И. Д. Д., е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал удар с движещия се в тази лента лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Е. Д. Б.. В резултата на произшествието е пострадала ищцата С. А. Н., която е пътувала в лекия автомобил с правилно поставен обезопасителен колан. Съдът е приел, че е ангажирана отговорността на ответното дружество по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, тъй като изцяло виновен за злополуката е водачът на товарния автомобил, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП, който към датата на ПТП е имал редовна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към ЗАД „Армеец” (по застрахователен договор, сключен при действието на отменения Кодекс за застраховането). Въззивният състав е посочил, че в резултат на застрахователното събитие С. Н. е получила контузия на гърдите и корема; счупване на 6-то и 7-мо ребра вляво; счупване на гръдната кост. Било е приложено консервативно лечение с вливания на инфузионни разтвори и бронхолитици. Общият лечебен и възстановителен период е приключил за срок от три месеца, като болките и страданията са били по-интензивни до 35-я ден на лечението. Съдът е отразил, че при личния преглед вещото лице по назначената медицинска експертиза не е установило трайни негативни увреждания, както и че твърдяната от ищцата като увреждане, получено от злополуката - фиброкистична мастопатия, предхожда по време настъпването на ПТП и появата й е в резултат на хормонални и конституционни изменения типични за възрастта. Въззивният състав (аналогично на първата инстанция) е приел, че дължимият размер на пълното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 25 000лв., който размер според съда е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалата; вида, броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; отсъствието на остатъчни негативни последици; обществено - икономическите условия в страната и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното в изложението към касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпреки, не е формулиран изрично като конкретен правен въпрос, от доводите в изложението може да се направи извод, че касаторката е поставила следния материалноправен въпрос от значение за спора, а именно: „ Относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД”. В случая обаче, не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. след обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Не може да обуслови допускане на касация доводът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК. Действително в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил отделно уврежданията и критериите, които взима предвид за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В случая следва да се има предвид, че апелативният състав е направил и препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на потвърденото решение на първата инстанция, където изчерпателно е обсъдена връзката между получените от ищцата увреждания и претърпените болки и страдания. В обжалваното решение съдът е посочил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, отчита икономическите условия в страната към датата на застрахователното събитие и съществуващите лимити по застраховката „Гражданска отговорност”. Независимо от това следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и икономическата конюнктура, с които касаторката аргументира становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,