Определение № 153 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 555/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 16257/29.12.2020 г. на К. А. П. и Н. Т. П., подадена чрез адвокат Г. Ч. от САК, срещу въззивно определение № 2737/14.12.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 3745/2020 г. на Софийски апелативен съд. С това определение въззивният съд е потвърдил определение № 13522/24.08.2020г. и определение №261701 от 06.10.2020г., постановени по гр.д. № 3359/2020 г. на Софийски градски съд и К. А. П. и Н. Т. П. са осъдени да заплатят на Н. О. П. деловодни разноски за въззивното частно производство в размер 300лв. С потвърденото определение № 13522/24.08.2020г. съдът е прекратил производството по предявения от К. А. П. и Н. Т. П. иск по чл. 336 ГПК за поставяне под запрещение на лицето Н. О. П., приемайки, че ищците не са процесуално легитимирани да предявят тази претенция, тъй като не са от близкия кръг роднини, които са оправомощени от закона да сторят това, както и поради липса на правен интерес. С потвърденото определение №261701 от 06.10.2020г., постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е допълнил основния съдебен акт в частта за разноските, като е осъдил К. А. П. и Н. Т. П. да заплатят на Н. О. П. деловодни разноски в размер 600лв. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество. В изпълнение на указанията на администриращия частната жалба съд, да представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, жалбоподателите са подали частна касационна жалба – допълнение. В същата са посочили, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са формулирали правен въпрос, но се позовават на ТР№5/2015 по т.д.№5/2015г. на ОСГТК, като в подробно изложение, позовавайки се на постановките на тълкувателното решение развиват съображения, че въззивното определение подлежи на касационно обжалване. Ответната страна Н. О. П., в писмен отговор, подаден от адвокат Й. В. и адвокат Н. А., изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноските, сторени в настоящето производство в размер 200лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 336 ГПК, и допълващото го в частта за разноските определение, съдът е обосновал извод, че ищците, които са роднини по сватовство на ответницата /племеник по сватовство и съпругата му/, не са от кръга близки роднини, които са легитимирани да предявят искане за поставянето й под запрещение, както и, че при прекратяване на производството ответникът има право да претендира и получи сторените деловодни разноски в процеса. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. При съобразяване на изложението, инкорпорирано в частната жалба, и мотивите на съдебния състав в обжалваното определение, Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с него. Въпросът, освен че следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в настоящето изложение не е формулиран никакъв въпрос. Изложени са единствено съображения, че въззивното определение подлежи на касационен контрол – обстоятелство, което е изрично указано от въззивния съд, и не се оспорва нито от ответната по жалбата страна, нито от касационната инстанция. При новата уредба на касационното обжалване обаче, последното протича в две фази – фаза по допустимост и фаза по същество, като втората се развива при положение, че в първата фаза се обоснове извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване. В случая непосочването на общо основание, респективно правен въпрос с предвиденото в закона значение, е достатъчно основание, обжалването да не бъде допуснато. При този изход на делото на жалбоподателите разноски не се следват, но същите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените и надлежно удостоверени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставна III г.о.