Определение № 416 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1662/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Д. М. А. срещу определение №82 от 20.03.2018 г. по т.д. №762/18 на ВКС, Първо т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение от 09.11.2017 г. по в.гр.д. №68/17 на СГС, с което съдът се е произнесъл по основателността на иск за прогласяване нищожността на договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и Д. А. за обезпечаване на задълженията на Г. А. Ш. по договор за кредит от 16.07. 2004 г., сключен с „Банка ДСК”ЕАД, по силата на който, на последния е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 12 000 лева. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК”ЕАД не изпраща отговор От страна на „ОТП Факторинг България” ЕАД е постъпил отговор за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 20.04.2018 г. при действието на чл.280 ал.3,т.1 ГПК, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 20 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ-ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Спорът е търговски, съгласно чл.365 ал.1,т.1 ГПК, доколкото се има за предмет действителността на договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и Д. А. за обезпечаване на задълженията на трето лице по договор за банков кредит от 16.07. 2004 г., сключен с „Банка ДСК”ЕАД, по силата на който, на последния е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 12 000 лева. Смисълът на съдържанието на търговско дело по смисъла на чл. 280 ал.3,т.1 ГПК, в практиката на ВКС, винаги се е извеждал от неговия предмет: търговски спор, според очертания в чл.365 ГПК обсег на това понятие и настоящият спор попада именно в тази категория. Договорът за поръчителство обезпечава изпълнението на длъжника по договора за банков кредит и е сключена от банката– търговец във връзка с упражняваното от нея занятие т.е. същият представлява търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. Независимо от това, че лицето, което се е задължило се в качеството си на поръчител не е търговец, то това не променя търговския характер на сделката сключена между банката и него- аргумент от чл.287 ТЗ. Цената е посочена в самата искова молба от страна на ищеца и е под 20 000 лева. При това положение се прилага разпоредбата на чл.280 ал.3,т.1 ГПК, която не допуска касационно обжалване по търговски дела с цена иска до 20 000 лева. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение