Определение № 342 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 198 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 25/2023 г. на Окръжен съд-Разград, поправено с решение № 9 от 10.01.2024 г. по същото дело, е отменено решение № 420 от 29.12.2020 г. по гр. д. № 560/2020 г. на Районен съд-Разград и ответниците Л. Ю. А. и „А. 2001“ ООД са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят извършването на всякакви строителни дейности върху терена над главен тръбопровод ГТ 1 и отредения му сервитут в размер на 6м. /по 3м. от двете страни на съоръжението/ в недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ 9755 кв.м., местност “К.”, стар 024014, и да премахнат извършеното строителство над тръбопровода и отредения му сервитут от 6м. /по 3м. от двете страни на съоръжението/ в същия имот:

1. От сграда “птицеферма” с идентификатор [№]:

• по ос А (изток): носеща метална рамкова конструкция, част от която са колони К18А, К19А, К20А - 3 бр. с размери: долна част (от стоманобетон) - 240/260 и височина 300 мм. и горна част (стоманена) - 2x120/52/4,8/7,8 с височина 2000 мм.; ивични основи от стоманобетон с ширина 40 см. и дълбочина мин. 80 см. от кота терен; бетонова настилка по пода; стени от ограждащи метални трислойни панели с височина 200 см.; покривни метални трислойни панели;

• по ос Б (средна ос): носеща метална рамкова конструкция, част от която са колони К16Б и К17Б - 2 бр. с размери: долна част (от стоманобетон) - 240/260 и височина 300 мм. и горна част (стоманена) - 2x120/52/4,8/7,8 с височина 2950 мм; единични фундаменти от стоманобетон с размери 60 см./80 см. и дълбочина мин. 80 см. от кота терен; бетонова настилка по пода; покривни метални трислойни панели;

• по ос В (запад): носеща метална рамкова конструкция, част от която са колони К14В, К15В - 2 бр. с размери: долна част (от стоманобетон) - 240/260 и височина 300 мм. и горна част (стоманена) - 2x120/52/4.8/7.8 с височина 2000 мм.; ивични основи от стоманобетон с ширина 40 см. и дълбочина мин. 80 см. от кота терен; бетонова настилка по пода; стени от ограждащи метални трислойни панели с височина 200 см.; покривни метални трислойни панели;

Подлежащата на премахване част от сградата е означена със зелен цвят и червен пунктир и площ от 133.88 кв. м. /1-ви вариант - при сервитут 2x3м./ на Приложение № 4 /допълнено/ към комплексната геодезическа и инженерна експертиза, с посочени котирани пресичания по Координатна с-ма БГС2005 кад. на сервитут със сграда “птицеферма”, съгласно Приложение № 3 /допълнено/ към комплексната геодезическа и инженерна експертиза - вариант точки сервитут 2х3 метра;

2. От установеното друго строителство в имот с идентификатор [№], при сервитутна ивица в размер на 3 метра от двете страни на водопровода, а именно:

• част от източна бетонна ограда от 17.24 м. до 25.96 м., мерено от ъгъла на имота в посока от север към юг с дължина 8.72 м., състояща се от бетонни ивични основи и ширина 0.40 м. и дълбочина 0.60 м. от кота терен, зидария с височина 1.80 м. от бетонни блокчета 25/20/20 с колони 25/25/20 през 2.50 м. осово;

• част от асфалтовата алея - източната част от 35.79 м. до 44. 51 м., мерено от северната ограда на имота в посока юг, и западната част от 38.85 м. до 47.56 м., мерено от северната ограда на имота в посока юг;

• част от бетонната площадка-източната част от 38.85 м. до 47. 56 м. мерено от северната ограда на имота в посока юг и западна част от 43.67 м. до 52.48 м. мерено от северната ограда на имота в посока юг;

• част от сграда котелно: източна фасада – 2.90 м., мерено в посока юг-север и южна фасада – 2.70 м., мерено в посока изток-запад;

• част от бетонов тротоар: източна част – от 54.93 м. до 63.65 м. мерено от север към юг по западна фасада на птицефермата и западната част - от 55.77 м. до 64.49 м. мерено от северната ограда на имота в посока юг;

• част от западната бетонна ограда: от 63.12 м. до 72.84 м., мерено от ъгъла на имота в посока север към юг с дължина 8.72 м., състояща се от бетонни ивични основи с ширина 0.40 м. и дълбочина 0.60 м. от кота терен зидари с височина 1. 80 мл от бетонни блокчета 25/20/20 с колони 25/25/20 през 2.50 м. осово;

Подлежащите на премахване части от установеното допълнително друго строителство е означено със зелен цвят и червен пунктир и площ: 2.60 кв. м. от източната ограда, 26.65 кв. м. от асфалтова алея, 39.41 кв. м. от бетонна площадка, 3.15 кв. м. от сграда котелно, 10.47 кв. м. от тротоар, 2.62 кв. м. от западна ограда /I-ви вариант-при сервитут 2 х 3 м./ на Приложение № 4 /допълнено/ към комплексната геодезична и инженерна експертиза, с котирани пресичания по Координатна с-ма БГС2005 кад. на сервитут с друго строителство и благоустрояване посочени в Приложение № 3 /допълнено/ към комплексната геодезическа и инженерна експертиза – вариант точки сервитут 2 х 3 метра.

Приложение № 3/допълнено/ вариант точки сервитут 2 х 3 метра и Приложение № 4 /допълнено/ I-ви вариант при сервитут 2 х 3 метра към комплексната геодезическа и инженерна експертиза, се счита неразделна част от решението.

Въззивният съд е приел следното:

С решение № 50115/26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 307/2022 г. е отменено решение № 138/20.10.2021 г. по в. гр. д. № 50/2021 г. на ОС-Разград, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание да бъде изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на което да се установи достатъчно ли е да бъде премахната част от процесната постройка, или е необходимо цялостното й премахване, за да може да се упражнява пълноценно сервитутното право на ищеца.

В хода на въззивното производство са назначени техническа и комплексна техническа и геодезическа експертизи. Според заключението на вещото лице П. П., изготвил приетата съдебно-техническа експертиза, водопроводът е гравитачен, част от напоителна система, изграден от тръби, представляващ Е 475 /етернит 475/, с начало междинен изравнител и захранващ земеделски масив северозападно от [населено място]. Същият е хидромелиоративно съоръжение за водопрекарване с цел напояване на земеделски култури, съгл. чл.64, ал.1, т.5 ЗУТ. Дължината на тръбопровода, разположен под застроената площ на сграда № 44166.24.14.1, възлиза на 21.80 м. Площта на подземния сервитут на тръбопровода, разположен под застроената площ на сградата, възлиза на 74.12 кв. м. съгласно нормата на чл.68, ал.1, т.6 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии - при изграждане на открити напоителни и отводнителни канали, съобразно размерите им се осигурява авариен сервитут при главната тръба от 3 м. плюс диаметъра на тръбопровода и в него не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения. При втория вариант, съгласно чл. 58, ал.4 от същия нормативен акт, според който извън урбанизираните територии не се разрешава строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, площта на подземния сервитут на тръбопровода, разположен под сграда [№], възлиза на 130.80 кв. м. Не е необходимо цялостно премахване на построената над изградения тръбопровод сграда. Достатъчно е да бъде премахната част от застроената сграда с площ, посочена в първи, съответно втори вариант.

По делото е назначена комплексна техническа и геодезическа експертиза във връзка с установяването на частта от сградата и осъщественото в имота друго строителство, попадащи в обхвата на сервитутната ивица при два варианта /3м. от двете страни на водопровода и 3м. плюс диаметъра на водопровода/, съответно каква част от тях подлежи на премахване. Вещите лица са посочили по съответните оси – изток, средна ос, запад - кои колони, бетонови настилки по под, стени и панели попадат в сервитутната ивица. В приложения № 3 и 4 към заключението очертанията на частите от сервитута и в двата варианта, попадащи под строителство, благоустрояване и огради, са дадени в табличен вид и с координатен регистър и с площи. Освен сградата на птицефермата в процесния имот има изградена масивна ограда с височина 1. 80м. от бетонни блокчета, с колони. В имота съществува и друго строителство-портиерна и БКТП, разположени в южната му част, и котелно, разположено на калкан до сграда 01 от източната й част. Около сградата от север, изток и юг е изпълнена бетонна площадка. Западно – изпълнен бетонен тротоар. Транспортният достъп до сградата се осъществява по асфалтова алея. Вещите лица са посочили каква част от това застрояване попада в обхвата на сервитутната ивица от 3м. от двете страни на тръбопровода, и в обхвата на сервитутната ивица от 3 м. плюс диаметъра на тръбопровода. Посочено е също така коя част от установеното друго строителство следва да бъде премахната, като попадаща в обхвата на сервитутната ивица в двата варианта. Площите от сервитута на тръбопровода, застроени с друго строителство, са подробно описани в Приложение № 4 /допълнено/ към експертизата.

На изготвените Приложения № 3 /допълнено/ и № 4 /допълнено/ към експертизата е онагледено кои части от реализираното строителство следва да се премахнат, като са посочени и котирани пресичания по Координатна с-ма БГС 2005 кад. на сервитута с изброените обекти.

В съдебно заседание вещите лица са разяснили, че кота Т на тръбопровода е на около 1.50 м. от нивото на терена, източно от птицефермата, между нея и източната ограда. Ако се съборят посочените части, сградата не би могла да функционира. Конструкцията на сградата – птицеферма, е рамкова, което означава, че няма да бъдат съборени само тези колони, които са описани, а и целите рамки. Необходимо е премахването на два пъти по-голяма площ, за да може да бъде устойчива сградата. Това пресичане с тръбопровода е почти в средата на сградата и тя не би могла да функционира, ако бъде съборена част от нея. Трябва да бъдат премахнати основи, настилки, тъй като теренът е с наклон от север към юг и има доста голям насип под бетоновата настилка, той също трябва да бъде премахнат, да се премахнат стените, колоните, покривната конструкция, 1/3 от сградата трябва да се премахне. Площите на сервитута са оцветени в зелено в приложение № 4 към заключението.

Въззивният съд е приел, че процесният водопровод е със статут на съоръжение за водопрекарване, въведен в експлоатация през 1963 г. и е собственост на ищеца. Същият е част от напоителната система, свързана с язовир “Бели лом”, изградена в обществен интерес - напояване на земеделски земи в землището на [населено място]. Преминаващият през имота тръбопровод създава сервитут в обществена полза по силата на закона – чл.103 от Закона за водите. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е бил изграден тръбопровод, стопанисван от праводателя на ищеца. Ищецът, като правоприемник на държавата, има право да държи изградените тръбопроводи и съоръжения, ако те са изградени преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици. Процесното напоително съоръжение, в частта си, преминаваща през собствения на ответницата имот, е изпълнено и въведено в експлоатация още през 1963 г. Собственикът на обслужващия имот е осъществил застрояването му – изградил е процесната сграда с идентификатор [№] в имота, като е налице и друго застрояване, посочено в заключението на вещите лица, в съответствие с разрешеното право на строеж. В случая е установено, че тръбопроводът е подземен и се намира извън границите на населеното място.

Въззивният съд е приел за относима разпоредбата на чл.58, ал.4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - при главната тръбна мрежа се осигурява авариен сервитут от 3 м. от двете страни на водопровода, мерено от оста му, тъй като в случая се касае за подземен водопровод, освен това ограничение в такива размери е било предвидено и в решение № 114/04.06.1999г. на Поземлена комисия [населено място]. Нормата на чл. 68, ал. 1, т.6 от същия нормативен акт визира задължение за осигуряване при главната тръба авариен сервитут от 3 м. плюс диаметъра на тръбопровода, в който не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения, но се отнася за открити деривационни напоителни и отводнителни канали, какъвто не е настоящият случай. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответницата за приложимост на чл.112, ал. 2 ЗВ /определяща сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см./ при определяне размера на сервитутната ивица, тъй като същата разпоредба предвижда предстоящо изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, въз основа на договор между двама собственици, и не е относима към сервитут като процесния, възникнал по силата на закона.

Прието е, че при нормативно установена забрана за строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, не е необходимо ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право. Самото нарушение на тези норми води до извод за създаване на пречки при упражняването му.

Прието е, че за да може да се упражнява пълноценно сервитутното право на ищеца, следва да бъде премахнато построеното в имота на ответника, включващо от процесната сграда “птицеферма” с идентификатор [№] площите по т. 1 от заключението по комплексната геодезическа и инженерна експертиза, а така също и от установеното друго строителство в имот с идентификатор [№], посочено съгласно т.6 от заключението на вещите лица. Приложение № 3 /допълнено/ вариант точки сервитут 2 х 3 метра и Приложение № 4 /допълнено/ I-ви вариант при сервитут 2 х 3 метра към комплексната геодезическа и инженерна експертиза, приподписано от съдебния състав, следва да се считат неразделна част от решението.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. Ю. А. и „А. 2001“ ООД.

Жалбоподателите считат, че премахването на посочените във въззивното решение части от сградата прави невъзможно използването й по предназначение и следва да се приравни като краен резултат на премахване на цялата сграда. Твърдят, че въззивният съд не е преценил правилно съотношението между защитата на законово сервитутно право и правото на собственост на ответника, както и че възприел буквално и стеснително дадените с отменителното решение на ВКС указания. Поддържат, че създадената пречка за упражняване на сервитутното право може да бъде преодоляна без разрушаване на сградата, предвид установената от заключението на приетата по делото комплексна геодезическа и инженерна експертиза възможност за безтраншейна подмяна на аварирал тръбопровод.

В изложение към касационна жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. При постановяване на съдебното решение приложил ли е въззивният съд правилно установената съдебна практика / ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС/ въз основа на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства да прецени дали приетите за неоснователни действия на ответника създават пречки на ищеца за упражняване правото му на сервитут, както и дали тези пречки са по-големи от обикновените; Следва ли съдът да изясни с оглед засягането на конструктивни елементи на сградата дали това премахване не би застрашило стабилността й и не би довело до цялостното й увреждане;

2. Представлява ли пречка по чл.109 ЗС за упражняване правото на авариен сервитут, ако притежателят му разполага с поне още една възможност за достъп за упражняване на това му право; Правно релевантна ли е за отговора на този въпрос моментната субективна възможност /желание/ на притежателя на сервитута да използва другия вариант /безтраншейно прокопаване/.

По първия въпрос се сочи противоречие с ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 243 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 124/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., а по втория – определение № 3777/28.11.2023 г. по гр. д. № 4863/2023 г. на ВКС. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без обосновка с какво разглеждането на делото от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Тя се обосновава с тезата на жалбоподателите, че въззивният съд не е съобразил указанията на ВКС, дадени с предходното отменително решение по делото, да се прецени дали в конкретната хипотеза е налице съответствие между търсената защита и тежестта на нарушението, както и неприлагането на решение № 170 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 65/2018 г. на ВКС, І г.о., въпреки данните по делото, че в случая е налице възможност да се избегне събаряне на части от процесната сграда и ограда, ако се извършат дейностите, даващи възможност за безтрашейна подмяна на аварирал водопровод.

Насрещната страна “Напоителни системи” ЕАД излага съображения за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

С решение № 9 от 10.01.2024 г. по в. гр. д. № 25/2023 г. на Окръжен съд-Разград е оставена без уважение в производство по чл.247 ГПК молбата на ищеца “Напоителни системи” ЕАД в частта за поправка на очевидни фактически грешки в мотивите към решение № 198 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 25/2023 г. на Окръжен съд-Разград.

Срещу това решение е подадена касационна жалба вх. № 529 от 31.01.2024 г. от ищеца “Напоителни системи” ЕАД.

Жалбоподателят твърди, че в мотивите на основното решение са допуснати очевидни фактически грешки, които представляват технически неточности при възпроизвеждане техническото описание от заключението на комплексната геодезическа и инженерна експертиза. Поддържа, че изброените неточности не касаят правните изводи на съда и не променят волята му, поради което същите е следвало да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, материализирана в съдебното решение, ли представлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, или само несъответствието в диспозитива на съдебното решение;

2. Представлява ли очевидна фактическа грешка неточното възпроизвеждане на техническо описание от експертизата в мотивите на решението.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 164 от 24.04.2015 г. по гр.д.№ 5934/2014 г. на ВКС, ІV г.о и решение № 38 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 343/2011 г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Насрещната страна Л. Ю. А. не е подала отговор на тази касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

По касационната жалба срещу основното решение:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, което подлежи на касационно обжалване без оглед цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос въззивното решение е в пълно съответствие с ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката дали предприетите от ответниците действия по изграждане на процесната птицеферма създават пречки на ищеца за упражняване правото му на сервитут, както и дали тези пречки са по-големи от обикновените, косвено е извършена в отменителното решение на № 50115 от 26.01.2023 г. по гр. д. № 307/2022 г.на ВКС, II-ро г. о. В него е прието, че при нормативно установена забрана за строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, не е необходимо ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право. С нормите на чл.58, ал.4 и чл.68, ал.1, т.6 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони законодателят е определил, че при главна тръбна мрежа се осигурява авариен сервитут от 3 м. плюс диаметъра на тръбопровода и в него не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения. Прието е, че поради това самото нарушение на тези норми води до извод за създаване на пречки при упражняване на сервитутното право и че този извод следва от постановките на тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, и от решения на ВКС по чл.290 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд е стигнал до същия извод, който изцяло съответства на посоченото тълкувателно решение.

Липсва противоречие между въззивното решение и решение № 243 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 124/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. И двете решения касаят хипотеза на частично събаряне на сграда като резултат от уважаване на иск по чл.109 ЗС. В решението на ВКС се настоява, че при постановяване на диспозитив за частично събаряне на една сграда съдът следва да посочи конкретните параметри на това премахване, така че да е ясно какво точно следва да извършат ответниците. Сочи се също, че преди да уважи иска по чл.109 ЗС, съдът трябва да се убеди, че действията, които дължи да извърши ответникът, са изпълними и са в състояние ефективно да защитят правото на ищеца. В обжалваното въззивно решение тези изисквания са спазени, т.е. налице е съответствие между двете решения. Що се отнася до застрашаването на стабилността на оставащата част от сградата – това е технически въпрос, който зависи от начина, по който ще бъде извършено събарянето и който е извън предмета на настоящото дело. Според вещото лице К., разпитана в съд. заседание на 13.11.2023 г., трябва да се събори два пъти по-голяма площ, за да може да бъде устойчива сградата /остатъкът от сградата/. След това същото вещо лице пояснява какво конкретно трябва да се премахне и стига до извод, че това е 1/3 от сградата, като при това тя не би могла да продължи да функционира като птицеферма. Всички тези въпроси обаче са извън предмета на иска по чл.109 ЗС, тъй като неговата цел е да се осигури безпроблемното ползване на сервитута на ищеца и това се осъществява с решението по чл.109 ЗС. Другата алтернатива е да се събори цялата сграда – резултат, който съдът се е опитал да избегне като по-тежък за ответниците по предявения иск.

Въпрос № 2 е свързан с посочената от вещите лица в т. 8 на комплексната геодезическа експертиза от 06.11.2023 г. принципна възможност да се осигури друг вариант, при който ищецът пълноценно да упражнява сервитутното си право, като при възникнали аварии на тръбопровода в обхвата на сервитута се извърши безтраншейно прокопаване, за да бъде подменен авариралият тръбопровод. Същевременно посоченото от жалбоподателите определение № 3777/28.11.2023 г. по гр. д. № 4863/2023 г. на ВКС, I-во г. о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която да обуслови допускане на касационно обжалване на това основание – виж т.2 на ТР № 1/19.022010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Същият правен проблем, който е поставен във въпрос № 2, жалбоподателите свързват и с очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване също не е налице, тъй като от прочита на въззивното решение не се установяват груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Въпросът за съответствието между търсената защита и тежестта на нарушението е бил предмет на разглеждане в отменителното решение на ВКС, като съдът е дал указания в тази насока да се изследва дали упражняването на сервитута от страна на ищеца може да се постигне чрез събаряне на част от сградата на ответниците, а не цялата сграда. Именно този резултат е постановен при второто разглеждане на делото от въззивния съд с обжалваното в настоящото производство решение. Избрана е по-щадящата мярка – разрушаване на част от сградата, а не самата сграда.

В посоченото от жалбоподателите решение № 170 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 65/2018 г. на ВКС, І г.о., е даден положителен отговор на въпроса дали в производството по иск с правно основание чл.109 ЗС съдът трябва да търси друга правна възможност за преодоляване на пречките, които едно пътно съоръжение - канавка за отводняване на път от републиканската пътна мрежа, създава на ищеца за достъпа му до собствения поземлен имот. Прието е, че при установяване на възможност за преработване на съоръжението в съответствие с техническите правила и норми, включително чрез заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши такова преустройство, вместо да постанови цялостното премахване на съоръжението.

Принципното разрешение, което произтича от посоченото решение на ВКС, не може да се приложи по всяко дело, по което се налага премахване на строеж като резултат от уважаване на иска по чл.109 ЗС, защото не винаги съществува друга подходяща възможност за преодоляване пречките, които строежът създава на ищеца. По настоящото дело е изяснено от вещото лице П., разпитано в съдебно заседание на 13.11.2023 г., че безтраншейното прокопаване означава с подземна хоризонтална сонда да се прокопае отвор под сградата на ответниците, за да се подмени тръбопроводът, при което сградата ще се запази. Според вещото лице обаче това е трудоемко. Изяснен е и друг вариант за запазване на сградата – чрез т. нар. байпас, при който ще се прокопае нов канал за тръбите, който да заобиколи процесната сграда. Според вещото лице и двата варианта са приблизително на една и съща стойност.

В производството по чл.109 ЗС съдът не може да предписва на ответника да извърши действия, които зависят от волята на ищеца и за които той не е дал своето съгласие. Както безтраншейното прокопаване, така и другият вариант с т.нар. „байпас“, изискват съдействие от страна на ищеца, тъй като ще трябва за определено време да се спре водоподаването по съществуващия водопровод, негова собственост, и той да бъде подменен в частта под сградата на ответниците. Средствата за тези строителни работи следва да бъдат поети от ответниците, но само при изричното съгласие на ищеца за извършване на тези строителни работи, които ще засегнат неговата собственост /тръбопровода/, каквото по настоящото дело не е налице. Ето защо неприлагането в настоящия случай на разрешението, което принципно е дадено в решение № 170 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 65/2018 г. на ВКС, І г.о., не води до очевидна неправилност на въззивното решение, а оттам не обосновава и допускане на касационно обжалване.

Съгласието за безтраншейното прокопаване или за т.нар. „байпас“ може да бъде дадено и извънсъдебно след влизане в сила на решението по настоящото дело, но извършването на тези дейности зависи от волята на двете страни, която съдът не може да замести.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на настоящото дело по същество от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставените от жалбоподателите въпроси има практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и която се прилага по други подобни дела.

По касационната жалба срещу решението по чл.247 ГПК:

Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Посочените от жалбоподателя решения на ВКС не влизат в противоречие с обжалваното въззивно решение и затова не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решение № 38 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 343/2011 г. на ВКС, І г.о., е отстранена една и съща техническа грешка както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение. Случаят по настоящото дело е друг – в диспозитива на въззивния съд вярно са описани техническите параметри на всички строителни дейности по премахване на част от процесната сграда и ограда като резултат от уважаването на иска по чл.109 ЗС, а в мотивите са допуснати дребни технически неточности при описанието на същите дейности. Доколкото изпълнителният лист се издава по диспозитива на влязлото в сила решение, ищецът, молител в производството по чл.247 ГПК, не е застрашен от неточностите, които фигурират в мотивите. Другото решение № 164 от 24.04.2015 г. по гр.д.№ 5934/2014 г. на ВКС, ІV г.о, касае грешка в изписването в мотивите на решението на фамилното име на молителката. Доколкото това дело касае специфично производство по чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация за промяна на име, даденото разрешение от ВКС не може да се приложи в случай като настоящия, при който само в мотивите са допуснати технически грешки при описанието на определени строителни дейности, но тези грешки не фигурират в самия диспозитив.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на настоящото дело по същество от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е допуснато грубо нарушение на закона, нито на правилата на формалната логика.

В обобщение – не следва да се допуска касационно обжалване както срещу основното въззивно решение по чл.109 ЗС, така и срещу решението по чл.247 ГПК.

С оглед изхода на делото на ответника по основната касационна жалба „Напоителни системи“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,